Празниците отминаха, но празничното настроение не напуска пловдивчани. В първия работен ден от 2019 година разговорите отново са насочени към новогодишните преживявания, а на трапезата все още се редят баници с останали късметчета. Най-малките членове на пловдивските семейства ентусиазирано наричат за здраве и късмет. Празнични пожелания се сипят и в интернет пространството. 

В социалните мрежи ни заливат красиви картички от приятели, близки, познати и непознати. Тези жестове носят своето очарование в духа на днешния свят, попаднал изцяло във владението на съвременните технологии. За добро или за лошо, те оказват влияние върху всяка една сфера на живота, дори и върху празниците ни. Децата, расли през 90-те години, и техните родители помнят начина, по който си честитяхме, когато телефоните бяха само "домашни", а компютрите служеха за игри, или пък за да "разчетат" някоя дискета.

По празниците се ставаше рано. Причината съвсем не се криеше в това, че сме се наспали, а че на вратите ни започваше да се звъни от сутринта. Отваряхме сънени и по пижами, а отсреща се усмихваха лели и чичовци от провинцията, станали по първи петли, за да запалят колата и да дойдат до големия град да ни видят. Подобни визити не смущаваха никого и често бяха без предупреждение - телефоните бяха скъпо удоволствие, но посетителите винаги биваха посрещани радушно. Редяха се трапези, а малчуганите вадеха сурвачките. Къщите се оживяваха отрано, кипеше смях. Гостите оставаха до обяд, после тръгваха по други роднини, а домакините често се "юрваха" с тях от трапеза на трапеза. 

Любимите изненади на малки и големи бяха не скъпите подаръци, а картичките. Още в началото на декември бабите хващата внучетата под ръка и ги водеха в пощата. Там се купуваха цял куп картички с Дядоколедовци и Дядомразовци. На децата се падаше "тежката задача" да грабнат моливите и да измислят пожелания. Картички се даваха дори и на съседите, пращаха се на близки и приятели от града, страната и чужбина. Ако получателят живееше далече, възрастните пишеха писма, разказваха как са младите, колко е пораснало детето, слагаха и няколко снимки. Колкото и далеч да бяха въпросните роднини, отговорът не закъсняваше. Особено интересни бяха "музикалните" картички, а освен коледно настроение, от пликовете изскачаха още снимки и писъмца. Четяхме ги, а после ги прибирахме на сигурно в семейния архив, за да може пак да ги разгледаме, когато ни стане мъчно, или пък когато пак дойдат роднини. 

В следващите години технологиите навлязоха в ежедневието ни толкова бързо, че не всички имаха време да се адаптират. Телефоните станаха по-достъпни, лелите и чичовците остаряха с няколко годинки. Разговорите по телефона станаха по-дълги, а домашните посещения понамаляха. По празниците не се забравяхме, а се обаждахме.  С тези, които не бяхме чували отдавна, говорехме с часове. После тичахме при останалите от фамилията, за да пратим поздрави и да представим кратко резюме на разговора.

С навлизането на интернета в живота ни дългите разговори се превърнаха в електронни писма. После в обаждания по скайп. Епохата на видеочатовете имаше една безкрайно положителна страна - можехме да се чуем по всяко време, стига да сме "на линия". Комуникацията се улесни значително, а красивите картички се превърнаха в емотиконки. От тях вече няма смисъл - честитим си празниците "очи в очи" дори и да ни делят стотици хиляди километри. Знаем всичко за близките си, защото сме "приятели" в социалните мрежи. Писмата са излишни, понякога дори и разговорите. Мейлите и снимките, които някога сме получавали, са безследно изчезнали със стария ни компютър или някоя забравена парола. 

Получаваме много пожелания, гифчета, стикери, а нямаме време да отговорим на всички. Модерните технологии без съмнение имат голямо преимущество - в забързаното ежедневие те ни дават възможност да комуникираме с всички, да не забравяме рождени дни и празници на семейства и приятели. Разликата с отминалите години е не само в отделеното време, но и в наличието на бутон "изтрий". Всяка база данни рано или късно се губи, докато старите картички все още "тананикат" от някой прашасал шкаф.