Природата ни отмъщава?! Че тя да не е човек, да не би да взема съзнателни решения. Така коментира хорските приказки сред поредното наводнение климатологът доц. Георги Рачев от Софийския университет. През юли миналата година, когато удари жестоката градушка в София, той обясни, че 100 кубични километра лед са се изсипали над столицата.

"В основата на всяко природно бедствие са 2 неща - самата природа и хората, антропогенният фактор. Изпратихме тежка година от метеорологична гледна точка, в която 19 българи загубиха живота си. Тази започваме по същия начин, с 5 жертви", коментира специалистът.

Той припомня, че Елхово беше наводнено преди Коледа, сега отново. "Вярно, има валежи, те обаче не са така убийствено големи и екстремни. Това са типични валежи в студеното полугодие в т.нар. топъл сектор на средиземноморски циклон. Това време не е веднъж на 100 години, тук роля изиграха пълните язовири ", каза още доц. Рачев.

Според него без разум бедствията ще продължават. "Над 1 милион българи в продължение на десетилетия са на воден режим - постоянен или временен. За това пак ли е виновен климатът?!

Половината от селищата нямат канализация. Само 25-30% от българските градове имат пречиствателни станции. Пак ли е климатът е виновен? Ние замърсяваме природата и, естествено, си получаваме от това, което правим. Ако сме нормална парично-стокова и демократична държава, за каквато се смятаме, тя трябва да се гради върху 2 стълба - свещеността на човешкия живот и частната собственост."

Специалистът изтъква положителен пример. През май 2014 г. имаше големи наводнения в Сърбия. Не беше пощадена и България. Тогава били отворени шлюзовете на "Железни врата". Оттам инженерите пуснали 15 хиляди кубически метра вода в Дунава.

Дунав беше на ръба на преливането, но не преля, защото изпускаха максималния обем, за да може хем да освободят обем за вълната, която се очаква, хем да не причинят наводнение. В резултат на това България беше на ръба една седмица, нямаше поражения и високата вълна от водите на вливащите се притоци от Дунава беше прибрана в шлюзовете. Ето го инженерното решение, обобщава преподавателят в СУ.

Всъщност според доц. Георги Рачев климатичните промени са си истински бизнес. За всичко се плаща - за вода, за ток, за храна, за бензина или дизела в колата. Единственият останал безплатен природен ресурс поне засега е въздухът.

25 г. доцентът присъствал по конференции, на които се говори за ограничаване на влиянието на човека върху промените в климата, дават се обещания, които никой не изпълнява. Единствено ЕС имал стройна политика за ограничаване на парниковите емисии.

Париж например въвел забрана камините да се използват за отопление с дърва и въглища. Може само на газ. А у нас 90% от градчетата с население под 30 хиляди души се отопляват с дърва и въглища. В китните градчета в Балкана пушек се вдига от всеки комин, а това са фини прахови частици. Европа ни мъмри, че сме една от най-замърсените по отношение на въздуха страни.

И нещата пак опират до пари. Как да накараме хората, които живеят с 200-300 лв., да минат на газ или на възобновими енергийни източници или пък да санират жилището си, за да пестят енергия, казва климатологът. Президентът, министър-председателят и ние дишаме същия въздух. И Ерос Рамацоти, когото сме поканили на концерт в София, ще диша нашия въздух. "Когато един мърси, мърси за всички."

Темите за климата, замърсяването и ограничаването на парниковите газове в атмосферата ще се разискват на конференция в Париж в края на тази година.

"Трябва да се изготви наследник на протокола от Киото през 1995 г., който задължаваше подписалите го страни да намалят парниковите си емисии. Иначе замърсяването ще придобива все по-големи размери\", категоричен е доц. Георги Рачев.

TrafficNews.bg