Тази година българските праскови ще са истински деликатес. Очакваните добиви са с 90% по-ниски от миналогодишните. Земеделци споделят, че след липсата на череши, сега няма да има и праскови, които да захранят българския пазар.

Катастрофална година за българските производители на праскови.

„Нещата тръгнаха на зле от 18 март. Една седмица студ -4,-6,-7 градуса, после 6-10 април пак студове: -4,-6,-7. Това довърши нещата. Много зле е тази година”, каза пред Нова тв Апостол Евтимов.

Последния удар за овощарите бе бурята в Сливенско с ветрове от 100 км/ч.

„Което беше останало след ниските температури, то вече изпада, просто всичко падна на земята”, посочи Атанас Иванов.

„Последните 30 години не е имало такава тежка година”, категоричен е Коста Петров.

Апостол Евтимов допълни, че за една огромна част от производителите загубите са 100%.

„Преди една година измръзване, миналата година градушка, тази година пак няма начин. Три години ние не може да поддържаме пазарите местните”, каза Атанас Иванов.

Николай Котов споделя, че приходите му ще бъдат нулеви, а ако държавата не му помогне, то той ще продължи трудно следващата година.

В нормална година в България се берат около 10 хиляди тона праскови, но за тази овощарите предвиждат само 1 500 тона.

Реколта от стотици декари плодни дръвчета не се очаква в България, но разходите по поддръжка продължават. Така складовете и хладилните камери на производителите ще останат неизползваеми, а другата лоша новина е, че не се очаква и реколта от сливи.

„Ако да кажем, че на прасковите на 50-60 дървета може да видиш по 1-2 праскови на дърво, в сливите на 300 декара не може да видиш нито един плод. Загубихме работниците. Тук от всичките села са идвали хора, а сега те нямат препитание и заминават за чужбина . Веднъж загубим ли ги, те няма и да се върнат. Това е най-големият проблем – кадрите”, каза Апостол Евтимов.

В магазинната мрежа, се продават праскови основно от съседни, а и далечни държави.

„А какви плодове яде българина ? Ами вносни, ако си мисли, че яде български -  се лъже.  Няма как едно нещо, което се бере зелено, после да е с добро качество”, коментира Атанас Иванов.

Минималното количество български праскови ще бъде продавано основно на дребно, а според овощарите цената на плода ще бъде между 5 и 8 лева. И така, липсата на приходи отдалечава българското земеделие от модерните европейски практики.

„Там има мрежи за защита от градушки, има системи против измръзване, перки, дъждуване, но това всичкото струва пари. Ние нямаме приходи и не може да влагаме, не може да се развиваме, не може да вкарваме нови технологии. Ние използваме технологии отпреди 30 -40 години,  докато в съвременния свят е по- различно”, каза още Апостол Евтимов.