Формално сме изпълнили и четирите критерия за Еврозоната. Важното е доколко можем да разчитаме, че и бизнесът, и хората са подготвени за приемане на еврото. Това каза в интервю пред bTV, член на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ).

„Това, че цените ще се закръгляват е предмет на контролните органи. Всички въпроси трябва да бъдат задавани към контролните органи на правителството. Това е сериозната роля на Министерство на икономиката и Комисията за защита на потребителите. Трябва сериозен инструментариум за проверки и контрол на дейностите, за да няма спекула“, обясни той.

Каримански подчерта, че не е вярно твърдението, че може да се наложи да плащаме дълговете на други страни след присъединяването ни в Еврозоната. „От 2012 г. се установи Европейският механизъм за стабилност. Той представлява фонд, който се ползва с добър международен рейтинг и авторитет. В случай, че някоя страна закъса, например Гърция и Португалия, фондът може да си позволи да изтегли заем при много по-добри условия. Впоследствие той се изплаща от закъсалата страна“, обясни икономистът.

„Не виждаме еврото да девалвира спрямо долара. В ЕЦБ успяха да преследват двата процента инфлация, които си бяха поставили за цел, и да са близо до нея“, посочи още Каримански.

Той посъветва да не разчитаме на средствата по ПВУ за приходната част на бюджета, тъй като те не представляват постъпления с редовна периодичност. „Трябва да осигурим качествени приходи, за да можем да разчитаме, че дефицитите няма да се трупат и съответно увеличават“, поясни икономистът.

„Трябва да бъде направено всичко възможно така, че дефицитът да остане 3%“, подчерта още Каримански.