Жителите на село Каравелово посрещнаха 2023 година с надежда, а думите им не могат да опишат благодарността към всички доброволци, които се стекоха на помощ, зарязвайки семействата си и споделяйки им част от хляба си. Въпреки подкрепата на много хора от цялата страна, селото едва ли скоро ще възвърне стария си облик. Почти пет месеца след наводненията, мястото все още разкрива апокалиптични картини като след потоп от холивудска продукция.

„Благодарение на всички хора с големи сърца, повярвахме в доброто и това ни дава увереност, че всичко ще бъде възстановено”, споделиха пострадалите от наводненията, а за Новата година си пожелаха единствено „здраве”. В очите не жителите на селото обаче, все още се чете страх, че трагедията може да се повтори.

Според тях главните виновници за бедствието, което ги сполетя, са човешката глупост и безхаберие. Виновни са тези, които секат гората и хвърлят всичкия боклук в дерето. Виновни са тези, които гонят някаква илюзорна печалба, на гърба на хората.

Пред TrafficNews жители на селото разказаха какви помощи са получили от държавата и общината, както и за някои от „най-дребните” жестове на хората, които са докоснали най-силно сърцата им след трагедията.

„От тук мина много народ с желанието да помогне. Дойдоха много хора и казваха, че са доброволци и носят някакви нещица, кой каквото има. Дори ни донесоха и коледни лампички за празниците”, разказа жител на селото.

„От държавата получихме „безплатните” дърва, но повечето си ги платихме, за да ги докарат. Дадоха ни също и по 375 лева.”

„Получихме ваучери от Гората.бг за над 2000лв. на семейство. Това беше и най-голямата материална подкрепа за всички засегнати домакинства.  Изключително точни, коректни и подредени хора. От Общината получихме по 15 тухли и 2 торби цимент, образно казано. И нови мебели, които бяха съхранявани на дъжда. Но те също са от доброволци”, допълниха други хора от селото.

Въпреки трагедията, която остави мнозина без дом, хората все още не са загубили духа си и вярват, че всичко ще бъде възстановено. Във всяка лични история до която се докоснахме чрез разговорите си, личеше надежда и безусловна благодарност.

„Няма да стигне мястото, за да изброим хората на които искаме да изкажем благодарност, на голяма част от тях дори имената им не знаем, а някои дори не ги запомнихме и по физиономия - толкова много бяха”, категорични са жителите на Каравелово.

„Получихме мебели, посуда, дори и газови калорифери, за да подсушаваме къщите. Всичко е благодарение на добри хора. Щом сме живи и здрави, всички друго ще се оправи. Добре, че не бяхме взели и внуците в онзи ден, защото водата стигаше до 160-170 см.”, спомнят си жителите.

„Убедих се, че в България има страшно много и изключителни добри хора. И това, че техните дела не се виждат и имената им не се чуват, е защото са изключително скромни. Те не го правят, за да вдигат шум, а просто, за да помогнат.

Имаше едно младо семейство, за мен те са деца. Те бяха тук да помагат след наводненията, а месец след това сключиха брак. След сватбата донесоха една кутия пълна с пари. Събрали ги на тържеството им, като казали на всички гости вместо букети да дарят парите за нас. Разплакаха ме”, сподели един от най-тежко пострадалите от наводненията.

Въпреки трудностите, които изпитват по възстановяването на къщите и дворовете си, местните гледат с оптимизъм към „утрешния ден” и не губят вярата си в доброто. Според тях съпричастността на доброволците и малките жестове на подкрепа са голямата крачка към преодоляване на трудностите, през които трябва да преминат.

„Едни момчета например ми донесоха футболна топка и ми казват „това е за внука”. Викам  им „момчета, вие не знаете какво правите”, а те ми отвръщат учудено: „Защо какво сме направили?” Казах им: „Вие не ми говорите за калта, за мръсотията, за гадния ден, а за надеждата. Вие ми говорите за ония, другия ден, когато тук ще бъде хубаво, ще бъде направено и аз ще си играя с внука на двора.” Те не повярваха, че може да съм такъв оптимист, разказа мъж от селото.

„Едно семейство от Габрово, не зная имената им, дойдоха още първия ден и копаха с нас, за да може да стигнем до вратата на къщата. Една възрастна жена от село Чавдар, дойде и ме попита от какво имам нужда и аз ѝ казах „от чорапи”, защото нямах никакви дрехи. Тя отиде и донесе чорапи, чисто нови дрехи и топъл хляб. Друга възрастна жена ми донесе малка торбичка. Беше опаковала няколко чифта чорапи, 10 лева и един салкъм грозде”. Това гласят други лични истории от Каравелово.

„Трябва да се споменат и хилядите доброволци от цяла България, багерите от Смолян, които помагаха до последно. Всички тези хора вдъхнаха надежда, че доброто съществува, а благодарение на такива хора, няма как да губим усмивката си”, допълниха още жителите на най-пострадалото село.