Близо 1 милиард лева са похарчени за различни стратегии за интеграция на ромите у нас, но без особен резултат. Единственото сигурно е, че парите са усвоени от 500 ромски неправителствени организации, които не са свършили почти нищо, а после са се разпуснали. Става въпрос за 196 млн. лева от държавния бюджет и още 618 млн. външно финансиране, изразходвани през 2007- 2018 г.
Това обяви вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов по време на организираната от него кръгла маса в Министерски съвет, посветена на изготвената от „войводите”национална стратегия за справяне с ромския въпрос.
Според Каракачанов грешката в досегашните програми е, че те не са насочени за приобщаване на циганите, а да направят българското общество толерантно към тях. В същото време те отнемат голям държавен ресурс.
„Около 500 човека от държавната администрация са ангажирани по стратегиите. Това прави около 5 млн. лева за заплати и осигуровки“, възмути се лидерът на ВМРО. И после разясни своята стратегия: „Насочили сме нещата в 2 направления. Първо държавната администрация, която е отговорна за това, не си върши работата.
Това са местни органи, като кмет, който няма да си рискуватпреизбирането, ако предприеме мерките по закон“, заяви Каракачанов. По думите му неговата концепция поставя акцент върху социализацията и приобщаването на ромите към законовите норми на България.
Друга идея е постепенно премахване на гетата чрез недопускане на незаконни строежи, както и мерки, които предотвратяват това ромските общности да се издържат само на социални помощи.
„Идеята е след тези 2-месеца обсъждане и след този разговор, в рамките на няколко дни да обработим всичко и да го предложим в рамките на една концепция, която да се гласува в Министерски съвет, поясни Каракачанов.
„Докато ние тука говорим, тези хора продължават да правят деца на деца. Според мен трябва да бъдат още по-радикални мерките“, включи се в дебата актьорът Христо Мутафчиев. На кръглата маса присъства и режисьорът Андрей Слабаков, който обясни, че е расъл с цигани.
„Имам много приятели, те са свестни, но има и много хора, които не желаят да заемат своето достойно място. Това са ромските лидери – те са в основата на тази „свинщина“, заяви той. „Не мога да разбера как образованието в България е задължително, но няма санкции?“, попита той.
Според Слабаков, който не праща детето си в училище, трябва да лежи в затвора. „Не може 20 души с мотики, сопи и брадви да нападнат някакъв човек и това да се нарича хулиганство – това е организирана престъпна група. За нападения върху служебни лица в света се лежи, докато ти изтръпне мозъка. Тук някой за нещо такова получава условна присъда“, възропта Слабаков. И призова за радикални мерки
„Гетата са антипод на българската държава“, заяви пък експертът по антитероризъм Христо Смоленов. „Ние гледаме на тях като на хора от друга раса, а те са от индо-европейски произход, от какъвто сме и ние. Няма нищо обидно в думата цигани, а приобщаването на роми трябва да стане чрез образование, труд и цивилизационни ценности“, допълни той. Според него държавата трябва да влезе в гетата, а не гетата да стигат до държавните институции.
Голям интерес предизвика участието в дебатите на Милен Миланов, който обяви, че е ром и представя само себе си.
„Защо не се случват нещата с ромите? Защото ние не сме представени никъде, нито по хоризонтала, нито във вертикала. Колко роми общински съветници има? Колко ромски народни представители има? Ние не участваме в дебата, в който се вземат решения за нашата общност“, заяви Миленов.
По думите му България е най-добрата страна по отношение на разписване на стратегически и оперативни документи. „Ако ги съберем всички ще отворим цял завод за хартия, в който ще работят само роми. Всички тези предложения дали отговарят на потребностите на тези хора?“, попита той. По отношение на концепцията Миланов заяви: „Имам една забележка. Ако имаме концепция, срещу която има реакции, то тогава нещо в самото комуникиране на тази концепция е сбъркано и трябва да се помисли защо“.
И настоя всеки държавен документ за ромската интеграция да бъде съобразен с международните норми в това отношение.