В търговската мрежа ни пробутват за кашкавал парено сирене с жълтеникав цвят, което има много по-ниски цени от истинския продукт. Според Симеон Присадашки от Асоциацията на млекопреработвателите като кашкавал се продава жълто сирене от нови, непознати български марки.

„Например нещо, свързано с някаква планина у нас в Южна България, пък цехът на фирмата е в Дунавската равнина. Произвеждат го от полуфабрикат (калиата), който най-често се внася от Унгария и Полша. Преработва се по технологията на сухото изпарване. Три-четири фирми вече работят у нас по този начин и го правят, защото това производство им излиза поне с 20% по-евтино, отколкото да правят кашкавал по класическата технология. Другият начин е жълтото сирене да влезе в големи опаковки в България и тук само да се разфасова на по-дребен грамаж”, обяснява той пред „Монитор“.

Присадашки предупреждава, че тези продукти имат високо водно съдържание, нямат голяма трайност и трябва да се реализират бързо. „Затова ги пускат и на промоция и на най-ниски цени и хората се лъжат и ги купуват, въпреки че нямат нищо общо с кашкавала”, настоява той.

Богомил Николов от „Активни потребители” смята, че е важно да не са ментета и в продукта да няма немлечни мазнини.

„Общо взето, по цената може да се прецени дали продуктът е имитация, или е млечен. Високата цена нищо не гарантира, но съмнително ниската предполага използването на заместители и се прави нещо като вегетарианско сирене. Вместо мляко се слагат палма, нишестета и други пълнители”, припомня той.

Николов потвърждава за наличието на пазара вече на най-различни модификации, наподобяващи нашия кашкавал.

„За мен пътят за преодоляване на този проблем е по линия удостоверяване на качеството - по подбие на БДС или стандарта „Стара планина”, който беше за месните продукти. Може да се въведе и някакъв допълнителен знак, който да отличава млечните продукти, най-близки до оригиналния кашкавал, за да се знае, че останалите модификации са нещо друго. Трябва обаче механизъм, който утвърждава качеството, а не само със санкции. В крайна сметка пазарът предполага многообразие. Затова трябва да се мисли всички млекопроизводители да си направят отраслов стандарт или някакъв механизъм за периодично тестване на продуктите и публикуване на резултатите", уточнява той.

"В Западна Европа и двата метода съществуват паралелно, но тестовете на потребителските организации, общо взето, подреждат пазара. Мераклиите да купят автентичното и качественото са готови да платят по-скъпо. За останалите продукти, които са модификации на оригинала, също си запазват дял от пазара, но на по-ниска цена. Немалкият внос от ЕС на млечни продукти или сурово мляко или полуфабрикати за производството намалява шансовете за възстановяване на българското животновъдство. Отскоро и Украйна, който е извън Общността, е получила квоти за такъв импорт. По данни на Асоциацията на млекопреработвателите вече има подадени заявки за доставки у нас“, допълва той.