Все повече популярност сред китайската младеж набира културата на "тан пин" - пасивен стил на живот без стрес и кариеризъм.  Тази нагласа, тръгнала от един интернет манифест, стана основа на цяла философия, която партийните медии се хвърлиха да атакуват.

"Тан пин" (в превод нещо като "лягаш и изключваш") е спасение от натиска на обществото, което безпощадно тласка младите хора да търсят работа, непременно да работят яко и задължително да градят кариера, трудейки се извънредно, за да бъдат повишени.

Пазарът на работна сила в Китай се свива и често се налага младите да работят до преумора, пише БТА.

Смята се, че терминът "тан пин" е роден в социалната мрежа Tieba. Използвал го авторът на една публикация, който написал, че от две години вече не работи и не вижда проблем в това. Вместо да гони успеха в общоприетия смисъл, той решил просто "да си полегне".

"Доколкото у нас никога не е имало идеология, превъзнасяща субективността на човека, ще я създам сам. Да си полегнеш - ето я моята мъдрост. Едва щом си полегне, човек става мяра за всички неща", цитира публикацията му новинарският сайт Sixthtone.

Текстът станал популярен, изразът започнал да се употребява и в други платформи: Weibo, аналог на Twitter, и Douban, която прилича на IMDB (с голям форум) - групата "тан пин" на тази платформа наброявала 6000 потребители.

Днес впрочем и публикацията, и групата са премахнати, а в Weibo не може да се търси хаштагът #TangPing. Причина може би са критиките срещу философията "тан пин" в държавните медии.

"Въпреки всичко младежта трябва да е сигурна в бъдещето" - пише в коментар вестник Nanfang Daily, издаван в Гуанджоу. "Китай е страната с най-голямото население в света, с огромни трудови ресурси и огромно предимство на пазара . . . Единственият път към щастието е пътят, който минава през труда."

"Една общност от безделници естествено няма как да е полезна за икономическото и социалното развитие на страната", пише автор на пекинския вестник Guangming Daily, свързан с Комунистическата партия.

Младите китайци под натиск

Подобно нещо се е случвало вече. През 2016 г. стана популярно меме снимката на китайски актьор от ситком от 90-те, изтегнал се на едно канапе. Година след това младите китайци полудяха по един персонаж от японско аниме на име Gudetama ("Мързеливото яйце").

Тогава порталът Sixthtone констатира разцвет на "културата сан" или "културата на Съдния ден", която "подронва трудовата етика на младежта, нанася удар по нейната мотивация и поражда апатия".

А съвсем наскоро Владислав Иванов (Лелуш) от Русия, без да го очаква, се прочу в Китай* и стана пример за подражание сред младите китайци, които са уморени от вечната надпревара и им се ще да помързелуват.

Тенденции от този вид се зараждат на фона на нарастващия натиск върху младите китайци. Това поколение е израсло по време на политиката "едно семейство - едно дете". От тях се очаква да работят повече от родителите си, чието поколение, излизащо в пенсия, е два пъти по-многобройно.

Днешните млади китайци са подложени на натиск и заради системата за "социални кредити", която ги кара да доказват, че са социално отговорни. Отгоре на това постоянно слушат призиви да демонстрират патриотизъм, като бойкотират чуждестранни компании и търговски марки.

*Младежът беше участник в китайско риалити шоу, но му омръзна и реши демонстративно да лентяйства по цял ден, така че зрителите да го изгонят. За негов ужас обаче всички го харесаха и не искаха да напусне предаването.