Днес българските затвори честват 140 години от своето създаване. Какво е да си жена надзирател? Преди 21 години Динка Митева за първи път прекрачва прага на единствения женски затвор у нас - този в Сливен.

"През 1997 година станах надзирател. Преди това като всеки млад човек, пробвах на различни поприща. Бях в ресторантьорство. Работих и на една държавна работа. Тогава реших, че не бих могла да работя зад бюро и потърсих друго поприще, но нашият град е малък, нямаме много сцени за изява - единият вариант е да заминеш за чужбина, аз не желаех", каза Динка Митева пред Нова телевизия.

За две десетилетия системата я променила. Променил се и профила на осъдените.

"Като почнах преди 21 години, самите лишени от свобода имаха по-високи морални ценности, имаха страх от системата, страх от пребиваването си тук. Сега идват деца, които са без никакви морални ценности, превъзпитава се бавно с голямо настояване и пак благодарение на надзирателите. Преди години имаше непълнолетни девойки, които дойдоха за доста сериозно престъпление. Те бяха буквално деца. Не знаеха най-обикновеното, не знаеха как да перат. С годините тези деца израснаха, излежаха си присъдите и мисля, че някои от тях завършиха висше, създадоха семейства", заяви Митева.

За да имат бъдеще и след излежаване на присъдата в затвора в Сливен, на четмо и писмо се обучават 50 лишени от свобода. Учат ги и на професия. Част от затворничките работят в шивашки цех и, освен че получават заплащане, един работен ден им се брои като два излежани и така намаляват присъдата си.

В момента в Сливенския затвор има 210 лишени от свобода жени. 50% от тях работят. Най-страшно било с наркозависимите. 1/5 от затворничките са зависими. Всички се лекуват по програми. 5% от лишените от свобода са хомосексуални. За Динка обаче, за да оцелееш в процесията, трябва да забравиш що е страх. И да работиш в екип, защото той ти пази гърба.

"Човек в живота си иска в един момент промяна. Обичам си работата, но откъм заплащане може и повече", добави Динка Митева.