Докладът на експертната група на Европейската комисия относно транспонирането на Директивата за адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз посочва, че до момента повечето държави-членки не са предприели конкретни действия, за да повишат броя на работещите, обхванати от колективни трудови договори.
По този повод, ЕКП отправя предупреждение към държавите-членки, че крайният срок за транспониране на Директивата – 15 ноември 2024 г. – наближава, съобщават от КТ „Подкрепа“. За периода от 2000 до 2018 г. и като резултат от политиките за строги икономии, най-малко три милиона заети лица в ЕС са били лишени от допълнителните средства и ползите, които биват постигани чрез колективните договори. Европейските лидери вече признаха, че политиката на строги икономии е била погрешна и заложиха в Директивата задължения към държавите-членки да подкрепят колективното трудово договаряне и да достигнат 80% обхват на заетите с КТД, пише сайтът pariteni.bg.
Същевременно, проучване за равнището на минималните заплати, изготвено от Eurofound /Агенцията на ЕС за подобряване на условията на труд и живот/доказа, че през 2023 г.:
конкретни действия, включително законодателни мерки на етап предложения за повишаване на покритието с колективни договори са предприети от малък брой държави – Чехия, Португалия и Румъния.
в повечето държави-членки, в които покритието на колективното договаряне е по-ниско, това изискване на Директивата е приоритет на заинтересованите социални партньори. До момента няма конкретни или планирани действия – провежда се обществен дебат с обмен на идеи за това как това може да бъде направено.
За да се възстанови покупателната способност, загубена от работещите по време на кризата с повишените разходи за живот, държавите-членки трябва да предприемат конкретни действия за възстановяване на колективното договаряне и то преди да изтече периодът за транспониране на Директивата за адекватните минимални заплати в ЕС. Не само държавите-членки, също и ЕС трябва да направи повече, като преразгледа Директивите за обществените поръчки и така да гарантира, че те ще бъдат предоставяни само на организации, които зачитат правата на работещите и които договарят колективни трудови договори със синдикатите.
Според доклада брутните номинални национални минимални заплати между януари 2023 г. и януари 2024 г. бяха увеличени във всички държави, като повишенията в националните валути варираха от над 21% в Полша до 2% в Белгия. Въпреки че увеличенията бяха дори по-големи от тези от преди година в почти половината от страните, в друга част от тях това не беше така Средното номинално увеличение (в национални валути) в държавите членки през 2024 г. е под 10%, докато през 2023 г. е бил над 11% (средното увеличение е 10% през 2024 г. и е почти 12% през 2023 г.).
Кипър не е включен в тези изчисления, тъй като неговата национална минимална работна заплата, която беше повишена с повече от 6% за 2024 г., беше въведена едва през януари 2023 г. Ако беше включено, средното номинално увеличение през 2024 г. би било над 9% (и средната един малко под 10%).
Могат да бъдат разграничени три групи държави въз основа на степента на повишаване на номиналните минимални заплати, което отразява регионално разграничение.
Първата група включва 10 държави, в които увеличенията са най-малко 10%. Най-голямо повишение има в Полша (21,5%), следвана от Хърватия и България (20%), Унгария (15%), Естония и Латвия (13%), Ирландия (12%), Малта (11%) и Литва и Румъния (10%). С изключение на Ирландия, тази група включва по-новите държави-членки, които се присъединиха към ЕС от 2004 г. В повечето случаи тези страни увеличиха националните си минимални заплати по-щедро за 2024 г., отколкото за 2023 г., с изключение на Унгария, Латвия, Литва и Румъния.
Втората група включва седем държави, където увеличенията варират от 6% до 9%. Тя включва три по-нови държави-членки – Чехия (9%), Словакия (7%) и Кипър (6%) – но също така Гърция (9%), Португалия и Люксембург (8%) и Холандия (7%). Гърция, Чехия и Люксембург увеличиха процентите си повече от 2023 г., докато увеличението беше приблизително същото в Португалия и по-ниско в Словакия и Холандия.
Третата група е от пет държави, в които ставките са повишени с до 5% през 2024 г. Такъв беше случаят в Испания (5%), докато напредъкът беше още по-умерен в Словения (4%), Германия и Франция (над 3 %) и Белгия (2 %). Във всички тези страни увеличенията бяха по-умерени от предходната година, особено в случаите на Германия (където решение на правителството доведе до най-голямото увеличение в ЕС през 2023 г.) и Белгия (където също доведе до пет индексации и колективно договорено увеличение в забележимо разширяване между януари 2022 г. и януари 2023 г.).
Почасовите ставки на нивата на националната минимална работна заплата са по-подходящи от другите показатели, за да опишат реалностите на хората с минимална заплата, работещи на непълно работно време или с намалено работно време. Разликите между страните са значителни. Могат да бъдат разграничени три групи държави. Номиналните почасови ставки са най-високи в шест по-стари държави-членки. Те достигат почти 15 евро в Люксембург, около 13 евро в Холандия и Ирландия, над 12 евро в Германия и Белгия и малко под 12 евро във Франция.
Има две държави, в които почасовите ставки са междинни: Испания и Словения, със ставки малко под 8 евро. Въпреки че тези нива са значително по-ниски от тези на предишната група, те все още са значително по-високи от тези на следващата група.
Почасовите ставки са най-ниски в група от 14 държави, която включва предимно нови държави-членки: над 5 евро (но по-малко от 6 евро) в Литва, Полша, Кипър, Португалия, Малта и Гърция; от по-малко от €5 до €4 в Естония, Хърватия, Чехия, Словакия, Латвия, Румъния и Унгария; и под €3 в България, се посочва в доклада.
Още от категорията
Земетресение край София