Скандалът с унищожените археологически находки в центъра на Пловдив , за който Plovdiv Time първи писа, продължава да се разрастваq и се превърна в гореща тема за националните медии. След като екипът на археолога Елена Божинова откри изключително интересни и ценни за историята на града находки на ул. „Осъм“ 11, инвеститорът на обекта унищожи откритията въпреки изричната заповед на Министерство на културата проучването да продължи. Предприемачът Крум Загоров се оправда, че не е получил решението на министерството.

Елена Божинова е археолог в Регионалния Археологически музей в Пловдив. Работила е по редица от интересните обекти в Пловдив и региона. Тя бе научен ръководител на спасителните разкопки в центъра на града – на ул. „Осъм“ № 11.

- Г-жо Божинова, до август работихте на археологическия обект на ул. „Осъм“ № 11, какво откри екипът ви?

- Обектът на ул. „Осъм“ № 11 попада в квартал на Пловдив, който в голямата си част се е намирал във вътрешността на укрепения римски град. Районът е използван за жилищен квартал и през Средновековието.

За съжаление в тази зона в центъра на града са провеждани малко разкопки, въпреки че съгласно Закона за културното наследство археологическото наблюдение по време на изкопни работи е задължително. Това е причината да знаем много малко за този квартал.

Това е едва третият обект, който се проучва в тази част на града. Трупаме информация и се стремим да възстановим историята на града. Разкопките на ул. „Осъм“ 11 потвърдиха информацията на археолозите, че в района е имало обитаване още от времето на Античността, от римския период, както и от Средновековието. Това, което ни изненада, е мощният средновековен пласт, представен от няколко периода – от края на 9-10 век до 13-14 в.

- За какви цели е използвано мястото?

- Теренът е използван за различни цели. Към най-късния средновековен период – 13-14 век, отнасяме един некропол. Проучихме 80 гроба. Некрополът е християнски – погребани са както възрастни индивиди, така и на деца.

В част от гробовете открихме накити - гривни, обеци. Интересен беше един гроб, в който тялото беше в хокерна позиция – със свити крака и ръце, като в ембрионална поза. Тази поза е характерна за праисторията и пресъздава идеята за заспал човек. За Средновековието обаче това е необичайно, макар че не е уникален случай.

Обяснението, които сме срещали досега в научните изследвания, е че е възможно да става дума за криминално проявен човек. Тепърва ще търсим в литературата подобни случаи в средновековната история и какви са теориите на колегите. Некрополът е бил ограден с каменна ограда, тоест теренът е обособен специално за гробище.

В непосредствена близост до мястото е имало гробищна църква, защото всички положени тела имат едно постоянно отклонение от посока изток-запад. Както знаем, християнските храмове са строени така.

Открихме фрагмент от каменна стена, която е част от абсида. Предполагаме, че е възможно да е от тази църква. Запазването му е интересен за нас археолозите случай, тъй като е разположена върху яма, която е пропаднала. Фрагментът от зида е пропаднал и така се е запазил, когато в по-късен период останалата част от сградата е разградена, най-вероятно за повторно използване на строителния материал.

- А по-ранните периоди какво разказват за историята на района?

- В по-ранния средновековен период е имало някаква много голяма представителна сграда с каменни градежи, с вътрешна мазилка, с многоцветна украса. Градежът в долната част е квадров, нещо което не е характерно за епохата на Средновековието. Във височина сградата е изградена от кирпич.

Тук в Пловдив нямаме открит друг аналог за толкова богата и представителна сграда от този период. Много възможно е да става дума за представителната част от манастирски комплекс. За съжаление от тази сграда проучихме само един зид, останалата част се развива на север, в съседния парцел, където въпреки че е построена нова кооперация, археологически проучвания не са правени. Най-вероятно при строежа на кооперацията тази сграда е изцяло изрината и никога няма да научим нейната история.

Пак от епохата на Средновековието в терена на „Осъм“ № 11 открихме няколко землянки. Това са частично вкопани в земята жилища. Това, което е изключително интересно, е една изцяло запазена печка за готвене.

Горивната камера е със сводеста конструкция, изградена от камъни. Любопитното е, че при градежа й е използвана една глинена тежест за стан, която най-вероятно е още от тракийско време (I-во хилядолетие пр. Хр.). Обитателите на мястото са я намерили и са я използвали повторно за градежа на тази печка.

Отгоре е плот от хоросан, който е използван за печене на хляб и други изделия.  Такова стабилно готварско съоръжение е забележително за епохата на Средновековието, че дори и за Античността. В Пловдив няма аналог на това съоръжение. Тепърва ще търсим паралели в други обекти от България и извън нея.

- През Античността, която предхожда Средновековието, са строяли по-масивни и внушителни сгради, така ли излиза?

- Развитието на човечеството не върви като линейна възходяща права. По-точната представа е за едно скокообразно развитие. Един от върховете е периодът на Античността. През това време градът е бил изключително цивилизован - с водопровод, канализация, с много обществени постройки като библиотеки, обществени тоалетни, големи обществени бани.

Все неща, които и в днешно време в някои населени места липсват. Така че след постиженията на Античността, Средновековието бележи един спад най-малко по отношение на удобствата на градската среда. В римската епоха не познаваме землянки, а през средновековните 9-11 век това са обичайните жилища на хората.

- С какви ценни находки ви зарадва обектът?

- Проучихме няколко ями с различно предназначение – някои са били септични, други – за съхранение на храна. Там намерихме дръжка от амфора с печат. Само 10-тина такива амфори са открити по цял свят, единици от тях - в контекст, тоест намерени така, че да научим нещо повече за хронологията им.

Ние открихме фрагмента в яма с много други находки. Ямата датира от втората половина на 11 век. Това ще допринесе за изясняване на датата на този тип амфори и е принос към световната археология.

Намерихме и един много интересен амулет – брадвичка. Такива в България има открити общо четири заедно с нашата находка. Две от тях са извън контекст, тоест случайни находки. По типологически белези те се отнасят до ранната желязна епоха.

Третата такава брадвичка е открита в едно селище от ранната желязна епоха в едно селище до Нова Загора. Става дума за периода от 11-6 в.пр.н.е.  При нас амулетът бе открит в римски пласт. Нямаме данни тук за по-ранен пласт преди римската епоха. Вероятно амулетът е намерен от някой жител на античния Филипополис и той си я е запазил.

- Какво ви разказаха най-ранните пластове на обекта?

- Документирахме няколко строителни периода. Сградите са били градени с камък и хоросанова спойка. Интересното е, че почти всички зидове бяха разградени и възстановявахме плана на сградите по траншеите, останали след демонтирането им. Това вероятно се е случило още през Античността и по-късно през Средновековието и Османския период. Камъкът е преизползван за по-късни строителства.

Първият строителен период е от втори до средата на трети век. В този пласт открихме много богати и интересни находки. Сред тях са няколко оловни печата с изображения върху тях, няколко екзагии – теглилки. Това ни кара да предполагаме, че сградата не е била просто жилищна, а вероятно е била търговска или е използвана от човек, свързан с търговията.

Към богатите находки трябва да отнесем и още нещо много красиво – капаче от слонова кост с релефно изображение на бог Сабазий. Много е интересно, че тракийският бог е облечен с женска дреха и държи патера (разлат съд) в едната си ръка и рог на изобилието в другата.

Предполагаме, че изображението пресъздава някаква митологична сцена.  До него има втора фигура, от която е запазена едната ръка, отново държаща рог на изобилието. Този предмет със сигурност е внесен отново някъде от Мала Азия и датира от втори или началото на трети век.

Сградите от първия строителен период са загинали от мощен пожар – вероятно познатото от писмените извори опожаряване на града от готите през 251 г.

В обекта имаше около 100 сребърни и бронзови монети от Римския, Средновековния, Османския периоди. Има една колективна находка – в торбичка открихме около 20 монети, но сградата вероятно е изгоряла, защото монетите бяха слепени. Открихме и средновековна игра на дама с пулове, някои от които украсени. Дамата е врязана върху тухла и е рядка за територията на Пловдив находка.

В обекта беше открит хромелен камък (б.а. за мелене на жито) с изградено глинобитно корито до него за събиране на брашното. Съоръженията бяха запазени in situ, тоест на оригиналното си място. В близост до тях имаше пещ и огнище. За съжаление всичко това беше унищожено.

- Как се стигна до проблеми с обекта на ул. „Осъм“ 11 и успяхте ли в крайна сметка да го проучите?

- Не успяхме. Инвеститорът прекрати археологическите разкопки преди те да бъдат приключени. След това беше извикана експертна комисия от Министерството на културата. Решението на комисията бе разкопките да продължат и бе даден краен срок, в който да приключат – само шест дни!

За този период трябваше освен да приключим проучването, и да демонтираме всички структури. След провеждането на нова комисия от Министерство на културата, която да освободи терена за строеж, следваше проучване в югозападната част на терена, където площ от 50 кв. м. не беше разкопана поради опасност от пропадане на разположена в съседство кооперация.

Проучването тук щеше да се проведе по указанията на конструктор, така че да се предотвратят рискови моменти. Въпреки този протокол, подписан от министъра на културата, инвеститорът изгреба с багери археологията от обекта и го бетонира. 

Това е прецедент в историята на пловдивската археология. Няма друг случай строителят да не се съобрази с решение на министъра на културата. Подали сме сигнал до Министерството на културата. Направиха проверка на място и сега очакваме решението.

- Каква е практиката при такива случаи?

- Тези случаи са доста сложни. Минават през съда, където се гледат в детайли документите. Много често на дела от такъв характер им изтича давността преди да се вземат решения. Надявам се, че в този случай инвеститорът ще понесе санкцията си.

- Как влезе екипът ви в обекта на ул. „Осъм“ 11?

- Самият инвеститор дойде в музея, за да уведоми, че ще строи в зона, наситена с археология. Поиска представител на музея да присъства на изкопните работи. Тогава се установи, че има археологически пластове и структури.

След изкопните работи бе свикана първата комисия от Министерство на културата, която да прецени, че трябва да има разкопки. Започнахме работа и откритията не място не ни разочароваха. Имаше интересни археологически пластове, добре запазени, с множество структури.

- Как се случва така, че точно тази част от центъра на Пловдив не е проучен, а там има доста интензивно ново строителство?

- Често пъти строителните разрешителни се издават без предписание за присъствие на археолози. Инвеститорите започват да работят на терен. Ако се появи археология, са длъжни да  сигнализират в музея, но те не го правят. В досегашния си опит познавам само един инвеститор, който би спрял, когато попадне на археология.

Повечето не изпитват желание, защото за тях това е загуба на време и средства. Ние от друга страна нямаме правомощията, нито ресурсите да бдим денонощно къде се копае. Така, за съжаление, губим безвъзвратно страници от историята на Пловдив.

 

 

 

 

  Фотография: Регионален Археологически музей - Пловдив