Пътят на България към еврозоната навлезе в своята финална права, като се очаква до няколко седмици страната да получи оценка в извънредните конвергентни доклади на ЕК и ЕЦБ, пише икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев.

Очакването за положителен доклад идва на фона не само на политическите заявки и добрия тон от Еврогрупата, но и от новините от последните седмици:

България получи положителна оценка на своя средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 г. Публикуваните официални данни за дефицита през 2024 г. също бяха в рамките на критериите – точно 3% от БВП през 2024 г. Тези две новини означават, че въпреки предизвикателствата пред фискалната политика в страната, България ще получи положителна оценка за стабилността и устойчивостта на публичните финанси;

Официалните данни за инфлацията за последните месеци, в т.ч. за април 2025 г., показват, че България изпълнява и критерия за ценова стабилност. Средногодишната инфлация (ХИПЦ) в страната остава 2,7% през април 2025 г., тоест влиза в критерия – оценките показват, че горната граница на критерия ще е 2,8%. Това означава, че България ще изпълни критерия за ценова стабилност, без да е нужно да бъдат вадени страни от изчислението (нормална практика) и да се правят някакви субективни оценки;

В допълнение към новините по-горе знаем, че България отговаря на останалите критерии, в т.ч. след приемането на новия закон за БНБ (февруари 2024 г.) нормативната рамка и законодателството в страната съответства на Догорите и Устава на ЕСЦБ.

Всичко тога означава, че най-вероятно в началото на юни страната ще получи положителна оценка и България ще приеме еврото на 1 януари 2026 г. (без промяна в курса лев/евро). На този фон, в известна степен очаквано, кампанията „анти-евро“ достигна нови висоти с „извънредното“ обръщение на президента Радев и отчаяния опит да се спре процеса на финалната права. Решението на президента да инициира референдум точно в този момент и да върне дебата в неговата изходна точка не е логично от икономическа и юридическа гледна точка и очевидно не почива на някаква загриженост към българските граждани. Публичният дебат се насочи към конституционните въпроси и към годините на присъединяване на България към Европейския съюз, но това, което се пропуска, са усилията на страната и всички събития след 2018 г.

Истината е, че България стартира реален процес по приемане на еврото преди 7 години и в този период бяха предприети множество стъпки. Като започнем от писмото с намерение за влизане в валутно-обменния механизъм (ERM 2) през 2018 г., последвалата законодателна програма и в крайна сметка влизане в т.нар. чакалня на еврото и банковия съюз през 2020 г., изготвеният Национален план за приемане на еврото през 2022 г., приетите изцяло нов Закон за БНБ и Закон за приемане на еврото през 2024 г., и в крайна сметка – изпратено искане за извънреден конвергентен доклад в края на февруари 2025 г. През тези години Народното събрание многократно гласува решения за ускоряване на процеса и техническата подготовка за приемане на еврото.

Спокойният поглед към тези 7 години, представени детайлно като график по-долу, показва един дълъг и напълно логичен път, в който намерението на страната е било многократно препотвърждавано от парламента и институциите. Нищо от този процес не е било тайно. В същия период в страната са проведени множество избори, в т.ч. седем пъти парламентарни избори, като водещите партии са правили ясна заявка в подкрепа на еврото.

През целия този период президент е Румен Радев. Той е имал пълни 7 години да изрази своите опасения и/или да инициира референдум. Можел е да го направи още като отговор на писмото с намерение, което стартира процеса през 2018 г., можел е да го направи след влизането в чакалнята през 2020 г. или докато се е коментирал Планът за приемане на еврото през 2022 г., можел е да го направи когато се прие новият Закон за БНБ през 2024 г. Дори в началото на тази година, когато в продължение на седмици се коментираше, че ще се изпраща искане за извънреден конвергентен доклад, Радев не повдигна тази тема. Сега, когато пътят е извървян и всички индикации са за положителен отговор, да се прави подобно предложение е меко казано популистко. Със същия успех темата можеше да бъде повдигната в новогодишното слово на 31 декември 2025 г.

По-долу публикуваме кратък обзор на събитията от последните 7 години. Те са важни не само в отговор на действията на президента Радев, но и в отговор на подмятанията за „бързане“ за еврото. Не, няма бързане. Това всъщност е безкрайно бавен процес (спрямо други държави), който има над 20 годишна (интелектуална и нормативна) история, в т.ч. поне 7 години на поредица от стъпки, които определяха дневния ред на различни правителства и състави на парламента.

Пътят на България към еврозоната (2018-2025 г.)

29 юни 2018 г. - Изпратено съвместно писмо от министъра на финансите и управителя на Българска народна банка с намерение за участие на Република България в Единния надзорен механизъм (ЕНМ) чрез установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка (ЕЦБ) и за намеренията на страната за кандидатстване във Валутния механизъм II (ERM II).

12 юли 2018 г. - Намеренията на страната получават политическа подкрепа от Еврогрупата.

18 юли 2018 г. - България изпраща официално писмо и уведомява ЕЦБ за искането си за установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и БНБ, като поема ангажименти за промяна в законодателството.

27 август 2018 г. - Министерски съвет приема решение за одобряване на план за действие, включващ мерки за изпълнение на намеренията на Република България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз.

13 декември 2018 г. - Народното събрание приема ключови промени в Закона за Българска народна банка, в т.ч. се създава нова глава, която урежда тясното сътрудничество между БНБ и ЕЦБ (в сила от датата, от която започва тясното сътрудничество).

30 януари 2020 г. - Народното събрание приема решение за определяне на условията за договаряне на централен курс на лева към еврото при участието в Механизма на валутните курсове. По същество това е допълнителна защита на съществуващия курс на лева към еврото.

9 юли 2020 г. - Изпратено официално писмо от финансовия министър и гуверньора на БНБ до Еврогрупата за включване във Валутния механизъм II (ERM II), в т.ч. анекс с информация за изпълнените ангажименти в последните две години.

10 юли 2020 г. - Българският лев се присъединява към Валутния механизъм II (ERM II). Валутният курс е потвърден и България влиза в т. нар. чакалня на еврозоната.

ЕЦБ официално обявява, че установява тясно сътрудничество с БНБ. Считано от 1 октомври 2020 г. България се присъединява към Единния надзорен механизъм (системата на банков надзор в ЕС). Решението на ЕЦБ е официално публикувано на 24 юни 2020 г.

22 май 2022 г. - Министерският съвет приема Национален план за въвеждане на еврото в България.

27 октомври 2022 г. - Народното събрание приема решение за ускоряване на консултациите и преговорите с европейските институции, както и за ускоряване процеса на техническата подготовка за приемане на еврото.

1 февруари 2024 г. - Народното събрание приема изцяло нов Закон за Българска народна банка, който влиза в сила от датата, посочена в Решене на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото в България.

26 юли 2024 г. - Народното събрание приема решение за ускоряване и завършване на процеса по практическа подготовка за приемане на еврото в България. 

7 август 2024 г. - Народното събрание приема Закон за въвеждане на еврото в България.

25 февруари 2025 г. - Изпратено официално писмо от министъра на финансите и управителя на БНБ с искане от ЕК и ЕЦБ за изготвяне на извънредни конвергентни доклади.

февруари-май 2025 г. - Изпълнението на критериите за стабилността на публичните финанси и инфлацията се следят под лупа. ЕЦБ изпраща мисия в България, която се среща с всички ключови институции. На експертно (очевидно и на политическо) ниво започва да става видимо, че България ще изпълни критериите.

9 май 2025 г. - „Извънреден“ брифинг на президента Радев…