Изкачил ли е известният алпинист Атанас Скатов шестия по височина връх на планетата Чо Ойю (8201) или това е блъф?

Тези въпроси поставя статия в специализирания сайт summitsweb.com, чийто автор e Люси Стаменова /вижте статията по-долу/

Скатов е записан в историята на алпинизма като първият веган, изкачил Еверест. Той е покорил също Лхотце, Гашербрум, Макалу, Дхаулагири и Анапурна. От личния му сайт разбираме, че той освен алпинист е и мотивационен лектор, продуцент на филми и автор на книги, свързани с въпросните изкачвания.

По професия роденият в Сливен алпинист е агроном по растителна защита, който за по-малко от 6 години успява да изкачи 7 от общо 14 осемхилядници.   

Неговият интерес към планините датира от 2010 година, когато за първи път прави маршрута Ком – Емине. Както сам той казва в планината се чувства спокоен, балансиран и изпълнен с много любов и щастие. Тя му помага да открие много детайли от характера си, както и да размишлява върху живота и неговите закономерности.

Според него консумацията на месо и животински продукти оказва отрицателен оттенък върху околната среда на планетата.  Затова той иска да покаже на хората, че и без месо може да се изкачват най-високите и най-трудни върхове на планетата. /б. р.: веганството изключва изобщо консумацията на продукти с животински произход/

Ето какви съмнения предизвика походът на Скатов към връх Чо Ойю според публикацията, която предлагаме дословно.

 

BY LUCY STAMENOVA 4TH FEBRUARY 2019 ОЙЮ – КЪДЕ Е ВЪРХА?

 
Чо Ойю (8201) е шестият по височина връх на планетата, известен като най-достъпният осемхилядник. Въпреки тази си слава, той често е повод за противоречия. Чо Ойю представлява едно обширно плато и връхната точка не е ясно изразена. Все пак връх има и следва всеки, изкачил се на платото, да е достигнал до него.

Често се смята, че най-високата точка е мястото, откъдето се вижда Еверест, което подлежи на критики, тъй като Сагарматха се вижда преди да се достигне горния край на платото. Според австралиецът Джейми МакГинес, височинен водач към голяма агенция, това е причина много хора действително да не стигат до Чо Ойю, а да се връщат от точката, където се вижда Еверест. Причината е, че за признаване на върха, ще бъдат попитани именно това – “Видяхте ли Еверест”. Друга опция за “валидация” на върха е гледката към езерата Гокьо, те в комбинация с Еверест биха могли да служат като допълнителен ориентир. Разпространено е и мнението, че върхът е конкретна точка на югоизточната страна на платото, откъдето се вижда седлото Нуптце-Лхотце-Еверест.


Трябва да се има и предвид, че от излизането на платото до истинската връхна точка може да има от 20 минути при силен алпинист и добър сняг, до часове за големи групи и отслабнали от височината и умората катерачи, както и при лоши снежни условия. Преди години наистина се е смятало, че върха е достигнат при излизането на платото, но това се оказва под реалните 8201м. За щастие почти всеки, достигнал върха, оставя нещо горе – щека, молитвени флагчета и други предмети, които да обозначат спорната връхна точка. Това е и единственият ориентир, освен gps траковете, който да послужи за доказателство в ситуация на слаба видимост когато гледките към околните върхове липсват.

През 2017г известният скоростен алпинист Килиан Жорнет си постави за цел да изкачи върха за 14ч като аклиматизация за скоростния си опит на Еверест. В крайна сметка, както е видно и от видеото, което излиза впоследствие, Килиан не е особено сигурен дали е бил на самия връх. Но това е и без особено значение за него, тъй като целите му са съвсем различни. По време на изкачването му прииждат облаци и Жорнет се озовава в началото на платото, под върха, без да знае къде точно е той и без да има никакъв ориентир. Сам споделя, че е обикалял платото без да спира, докато накрая не решава да се върне, не достига до купчинката молитвени флагчета, която маркира върха. 

Връхната точка на Чо Ойю,
снимка Franck Tessier, 13.05.2018
https://www.francktessier.com/
В идентична ситуация се оказва и българинът Атанас Скатов, който атакува Чо Ойю миналата пролет. С излизането на платото и все още далеко от върха той попада в променлива облачност. Скатов е последен на върха за деня в 14:15 непалско време (16:30 китайско), преди него там са били 8 катерачи. Всички, освен българина, се качват в добро време и без мъгла. Франк Тесие, достигнал Чо Ойю последен преди него споделя:

Нямаше мъгла на върха, кумулусите бяха в посока Еверест.  Видях Скатов над Жълтия пояс.
Франк е на върха в 13:15 (15:30 китайско време) и прекарва там почти цял час, през който времето не се разваля. Може би липсата на кислород и умората (Франк също извършва безкислородно изкачване) са замъглили донякъде преценката му за време, тъй като е невъзможно да срещне Скатов час по-късно над Жълтия пояс (техничен участък по маршрута с фиксирани въжета и преди да се излезе на връхното плато). От там до върха разстоянието е голямо, а срещата се е състояла по времето, по което българина би трябвало вече да е стъпил на Чо Ойю.

Franck Tessier на Чо Ойю, час преди Атанас Скатов.
снимка: https://www.francktessier.com
Във филма “Трудният път към върха” последните кадри са от платото, Скатов се движи в условия на променлива облачност и повтаря почти дословно думите на Килиан Жорнет – с излизането на платото пада гъста мъгла и нищо не се вижда. За съжаление кадри от върха няма, единствено с обаждане по сателитния си телефон до България, той разбира че според GPS следата би трябвало да е изкачил Чо Ойю. Защо не е видял молитвените флагчета, които присъстват на снимките на всички, изкачили се през деня, можем само да гадаем. Бихме се радвали, ако Атанас Скатов предостави повече информация и кадри от финалните метри, тъй като е последният за сега българин бил на Чо Ойю. 

източници: Explorersweb.com
https://www.francktessier.com
https://www.himalayandatabase.com