Правителството на Израел е приело спешни мерки за проследяване на хора, които може да са заразени с коронавирус, както и на потвърдени случаи. Ще бъдат проследявани техните мобилни телефони, съобщава "Гардиън". Новината предизвика дебат по отношение на сигурността в страната.

Днес сутринта кабинетът единодушно е приел да бъде приложена технологията, първоначално разработена за борба с тероризма Министър-председателят Бенямин Нетаняху пръв повдигна темата през уикенда. Той каза, че властите могат да използват данните, за да осъществят контакт с хора, които може би са били контактни на пациенти с вируса, а също така - по отношение на спазването на карантината.

В своя реч в понеделник вечерта Нетаняху заяви, че кибермониторингът ще влезе в употреба до 30 дни. 

"Израел е демократична страна и трябва да поддържаме баланса между правата на гражданите и нуждите на обществото. Тези технологии ще ни бъдат от огромна полза, за да локализираме болните и да спрем разпространението на вируса", обясни той. 

Асоциацията на гражданските правя в Израел заяви, че участието на Израелската служба за вътрешна сигурност и прилагането на секретни разузнавателни средства е "опасен прецедент и стръмна плоскост, по която трябва да се спуснем след мащабен дебат, а не кратко обсъждане". 

Няколко държави вече са използвали технологията, за да проследят дигитално разпространението на вируса, макар и с различна интензивност. Властите в Иран бяха обвинени, че са молели хората да инсталират приложение, което уж трябвало да помогне с установяването на симптомите на коронавируса, но вместо това е събирало данни за местоположението им. 

Китай пък разшири и без това интензивно използваните си средства за масово наблюдение, като включи и мобилни оператори, които да проследяват придвижването на хора, докато компании прилагат технологии за лицевото им разпознаване. 

В Северна Корея правителството също следи движението на хора, които са били диагностицирани с вируса, посредством изпращане на съобщения. Така трябвало да бъдат открити нови случаи, но всъщност властите често попадали на твърде лична информация. 

Снимка: Yonatan Sindel/EPA