Паметната плоча на загиналите от протурския тероризъм в Пловдив е изчезнала. За това сигнализираха от ВМРО под тепетата. Депутатът Александър Сиди заяви, че в централата на партията са получи сигнал за липсата на монумента на Централна гара, където се извършва сериозен ремонт. От партията се опитали да проверят сигнала, но не успели да влязат в помещенията.

От ВМРО са входирали писмо по министъра на транспорта Ивайло Московски, но то ще бъде изтеглено временно, заради голямата трагедия, която го е сполетяла.  

Тази година се навършиха 33 години от атентата на Централна гара в Пловдив.  Десетки българи загиват или са ранени при терористичните атентати през 80-те години на ХХ век, организирани от протурски групировки. Днес за терора почти не се говори, а на местата с пролята кръв само малки паметни плочи напомнят за трагедиите. На 30 август 1984 г. в 17, 29 ч. е взривена бомба в чакалнята на жп гара Пловдив. Тогава намясто загива 50-годишната Добра Паслиева от Кърджали, а 13-годишно дете остава без око. Ранени са 42-ма души.

Историята на кървавия атентат

Адската машина на гарата под тепетата е била поставена до кошче за отпадъци в дъното на залата, при обществените телефони. На място загива 50-годишната Добра Паслиева, ранени са 42-ма души.

Бомбата разрушава металния покрив и някои стени на чакалнята. Точно 36 минути по-късно, в 18,05 ч., е взривено ново устройство пред сградата на аерогара Варна. Поставено е в бетонен цветарник на паркинга. Ранени са две жени.

Разследването тече при огромна секретност и с инструкция да не се дава никаква информация на медиите и на обществото. Милицията установява, че двата атентата са координирана атака на протурски терористи. Те са планирани така, че да съвпаднат с посещението на държавния глава Тодор Живков в двата най-големи града извън столицата.

Връзката между двата случая е очевидна - бомбите са еднотипни, изработени са от свързани шашки амонит 6 по около 200 грама всяка. Детонирани са с електрически взривател, захранван от плоска 4,5-волтова батерия и часовников механизъм - будилник "Слава". Били са поставени в консервна кутия във Варна, а в Пловдив - в буркан.

Затова е предизвикано късо съединение на контактната мрежа, но службите на реда предотвратяват трагедията. Навръх националния празник 3 март през 1984 г. е организирана нова провокация - на автогара “Юг”, близо до железопътната гара в Пловдив продавачка забелязва забравен куфар и уведомява милицията.
Униформеният и началникът му отварят багажа и намират вътре позив и увита във вестник спирателна обувка. Поставена на релсите, тя може да дерайлира влак.
На 22 май същата година протурски терористи взривяват с 4,5 килограма тротил църквата в село Бенковски. През есента властите установяват опит за саботаж, който има за цел да предизвика влакова катастрофа на гара Айтос.

През 1985 г. избухва взрив в супермаркет в Бургас, т. нар. Хлебаровска диверсионна група взривява в Разградско електропроводи и унищожава селскостопанска техника, извършен е атентат със самоделно устройство с часовников механизъм, взривено до спортна площадка, направен е нов опит за саботаж с късо съединение в контактната мрежа край гара Карнобат.

Подривната дейност продължава и през 1986 г., когато на 31 юли в курорта Дружба е поставена мощна бомба с електрически взривател с часовник "Слава", която трябва да експлодира в 15,30 ч. Експлозивът е 3 килограма - 5 шашки амонит и скаленит, 2,5 килограма амониева селитра, поставен в 5-литров съд за мляко, увит в хартия, найлон и поставен в плетена мрежа. Бомбата е случайно открита от плажните спасители, след сигнал на курортист за забравен багаж. Тя е обезвредена от МВР на безопасно място.
По време на коледните празници, на 26 декември 1986 г. са хвърлени отрови за растителна защита в шахтата на резервоара за питейна вода на кърджалийското село Люляково, разпространени са и позиви с протурско съдържание.

Няколко дни след това е опожарена балирана слама в района на Провадия. Към онзи момент наказани за провокациите няма и терористите стават още по-смели. На 7 юли 1987 г. трима протурски терористи отвличат с кола 12-годишния Дарин Христов и Николай Петков (15 г.) от Добрич. Децата е трябвало да послужат за жив щит в осигуряването на коридор за бягството на тримата в Турция.

Похитителите са тежко въоръжени – носят и дузина осколочни бойни гранати, като взривяват 3 от тях пред хотел "Интернационал" в Златни пясъци. Ранени са българин и двама чужди курортисти. Специалните части им устройват засада и терористите се оттеглят по осигурен коридор към турската граница. В Странджа похитителите се натъкват на нова засада и взривяват колата със заложниците.

Двете деца са ранени, като едното остава инвалид за цял живот. Двама от терористите загиват при взрива, а третият по-късно е осъден на смърт и разстрелян. Същата година се подготвя и трети атентат в Слънчев бряг, осигурени са взривни вещества и часовников механизъм. Бомбата трябва да гръмне навръх празника на света Богородица, но терористите са разкрити и арестувани и атентатът е предотвратен.

Зад мрачната статистика в периода 1983 - 1987 г. по време на т.нар. „възродителен процес“ в България има разкрити 42 нелегални протурски групи. Многобройни атентати и убийства извършва групата, наречена "Мерзавците". Един от най-големите терористични актове е на гара Буново. В 21,32 ч. на 9 март 1985 г. те взривяват вагона за майки с деца на бърз влак Бургас - София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е планирано да съвпадне с навлизането на влака в тунела „Гълъбец” преди гара Буново. Загиват две деца, една жена и трима мъже, тежко ранени са 9 човека.

Дни наред властта крие информация за атентатите. Едва два дни по-късно БТА разпространява съобщение: „Железопътна злополука - на 9 март т. г. в района на гара Буново в 21 часа и 40 минути е станал инцидент с вагон номер 5 на бързия влак № 326 по линията Бургас - София. Загинали са 7 души и са ранени 9. Комисия от специалисти разследва причините за злополуката.” Информацията е публикувана в долната част на вътрешните страници, а над нея изпъква новината на деня – смъртта на съветския ръководител Константин Черненко.

Към Шесто управление на Държавна сигурност се създава специално направление за борба с тероризма. Тъй като всички експлозиви са задействани с часовников механизъм, на всички часовникарски магазини в страната е наредено да вземат паспортните данни на хората, които купуват будилници.

Минава година без никакъв резултат при издирванията, защото, както по-късно се оказва, инструкциите на ДС не са спазвани стриктно. Чиста случайност извежда разследващите към истинската следа. На 31 юли 1986 г. на плажа в курорта Дружба летовник сигнализира спасителите за забравен багаж. Милицията открива часовниковия механизъм, взривно вещество, поставено в гюм за мляко, и покривка от вагон-ресторант на БДЖ. Оказва се, че гюмът е произведен в Бургас, а чантата - в Асеновград.

Така разследващите влизат в следите на 40-годишния турчин Емин Мехмедали, който по това време е с българско име Елин Маджаров. Разкрити са още Абдула Чакъров (Алцек) и Саафет Реджеб (Сава Георгиев). След подслушан разговор между Маджаров и Чакъров милицията разбира, че те подготвят нов атентат. На 10 август Чакъров купува часовник от магазин за сувенири в Созопол, а при обиска на ДС са открити компонентите за бомба. 
Оказва се, че начело на групата стои Елин Маджаров. Той осигурява свръзките и разпределя задачите. Той поставя взрива на пловдивската гара, а Чакъров - на варненското летище и във влака до гара Буново. Делото срещу тримата се гледа през април 1988 г. при закрити врати и те са осъдени на смърт. След няколко месеца присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и атентаторите са екзекутирани.

За помагачество са осъдени Севдалин Маджаров (Сабри Мехмедали), брат на Елин. Той лежи 2 г., амнистиран е от Желю Желев и е освободен през 1990 г., като получава 50 000 лева обезщетение от държавата. Другите осъдени са Никола Николов, Севда Латинова и Милко Вълканов. Терористите стават обект на сделка с Турция и са разменени. По-късно Севдалин Маджаров става областен координатор на ДПС за Бургас.