Да бъдеш чужденец в собствената си родина. Да искаш да пътуваш свободно, да учиш, да градиш кариера в пределите на държавата си, да искаш да се развиваш, но държавата да ти казва: Не може! Защото нямаш документ за самоличност и няма вариант да го получиш. Защото си никой и по документи ти просто не съществуваш.

Това е истинската история на Изабела Степанян. Родена е през 1995 г. в България - точно година след като родителите й пристигат от Армения у нас. Момичето има издаден акт за раждане от болницата в Бургас, но в него не е вписан Единен граждански номер и е записано, че Изабела е арменска гражданка. Има издаден арменски паспорт от посолството на бившата съветска държава в България.

Тук започват проблемите.

Вече 24-годишната арменка прекарва целия си живот тук. Преминала е през всички задължителни форми на обучение, които с нейния статут на чужденец излизат много по-скъпо от това на обикновен български гражданин. Родителите й плащат големи суми пари и то в евро, за да изучат детето си.

И успяват. Изабела завършва 12 клас съвсем успешно, но не може да го докаже. Родителите ѝ не успяват да извадят документи на Изабела за пребиваване в страната, а след като арменката навършва 18 години, това се оказва и практически невъзможно.

Изабела не попада в нито една точка в българското законодателство и не може да получи своя статут. Има създадена точка в Закона за чужденците в Република България, която е добавена във връзка с чужденците, които са влизали в страната, пребивават в страната и са родени до 27 декември 1998 г. Там обаче изискването е да не са граждани на бивша съветска република, каквато е Армения и се оказва, че дори изключението изключва Изабела.

Така момичето се оказва в тежката прегръдка на законодателната ни система и впоследствие – затворник в собствената си родина.

Заради липсата си на документ за самоличност Изабела не може да получи дипломата си за завършено средно образование. Не може да кандидатства в университет и не може да следва онова, което иска - психология.

"Ако имах диплома, поне щях да уча. Щях да плащам много повече от българските граждани, щях да плащам в евро, но щях да уча", сподели пред TrafficNews Изабела Степанян.

Не може да прави и редица други неща, присъщи за един човек в разцвета на силите си. Не може да работи като обикновен човек, а вместо това се труди на граждански договор, в полза на работодателя.

Вместо да се подготвя за бъдещия си студентски живот, както повечето от нейните връстници, Изабела ще работи сезонна работа в Слънчев бряг.

Ако подаде документи в Дирекция "Миграция" към МВР, Изабела рискува да бъде депортирана, защото институцията няма друга опция съобразно българското законодателство. Би трябвало да бъде върната в "родната" Армения, макар никога да не е стъпвала в бившата съветска държава, макар да не познава никого там и да не владее езика.

Изабела не е единственият подобен случай в пределите на България. Затова и националният омбудсман се е заел с казуса й лично. Наш екип ще се свърже с Мая Манолова, за да разбере как точно ще се процедира и какви промени в законодателството ще бъдат предложени от нейна страна.