Именити Димитровци възродиха храма на светеца в Пловдив

Нов живот заживя от 2007 г. храмът “Св. Димитър” в Пловдив, който се намира на най-високата точка на Трихълмието - Джамбаз тепе, разказва "24 часа".

Той е на 8 века. Построен е по настояване на цар Иван Асен II. След битката при Клокотница през 1230 г. владетелят минал през Пловдив и посочил мястото, където да бъде изградена църква на името на свети Димитър. През вековете под турско робство тя е била многократно опожарявана, събаряна и изграждана наново. В сегашния си вид е от 1838 г., като преди няколко десетилетия беше запусната и почти затворена.

Едва през 2007 г. тя се възроди благодарение на 35 именити Димитровци от Пловдив. Сред тях са бизнесменът Димитър Георгиев, галеристът Димитър Инджов и куп известни хора, носещи името на светеца. На 3 октомври 2003 г. те учредиха сдружение “Св. Димитър” и събраха средства за реставрация и ремонт. Вложиха над 200 000 лева. С тях подмениха трите основни входни врати, възстановиха и укрепиха оградния зид. Ремонтираха плочника, подновиха дървената конструкция на камбанарията. Над 40 камиона с боклук бяха изнесена от запуснатия храм.

Основна реставрация беше направена и на стенописите на портика и притвора. Църквата заблестя на 26 октомври 2007 г., когато митрополит Николай я освети. Нейната история е прелюбопитна. В началото на ХIХ век на това място е имало полуразрушен късносредновековен храм. В Стария Пловдив по това време са живели най-богатите хора, сред които гърци, турци, арменци, евреи и българи. До 1922 г. службите в нея са се водили на български. След това пристигнали белогвардейците от Русия и Пловдивската митрополия поверила “Св. Димитър” на руското църковно настоятелство. До 1966 г. храмът е бил под грижите на белогвардейците. Затова много пловдивчани мислят, че църквата е руска, което не е така. Тя е уникална с мраморния си иконостас и с необичайната пищност на каменната резба. От мрамор е и владишкият трон.

Те са дело на одрински и местни каменоделци. Именно иконостасът от бял, сив и цветен мрамор е единствен по рода си паметник в българското възрожденско изкуство. Обкованите в сребро икони от царския ред са от стария храм. Според изкуствоведи те са направени от известни македонски майстори. Над капителите на колоните са изписани медальони с образите на 12-те апостоли. Върху мраморното облегало на архиерейския трон е изрисуван през 1870 г. Исус Христос. Преди 2 г. скулпторът Цвятко Сиромашки извая в двора мраморна чешма, която наподобява опашка на паун.