На 20 декември българската народна традиция отбелязва Игнажден – ден, обвит в мистика и дълбоко уважение. Според стария народен календар именно от този ден започва новата година, а всяко събитие на тази дата се разглежда като предсказание за бъдещето. Поверията се приемат с изключителна сериозност, тъй като се вярва, че те предвещават каква ще бъде идната година.

Ритуалът на „полазника“ – ключът към благополучието

Централно място в празничната обредност заема фигурата на „полазника“ – това е първият човек, който влиза в дома. Народната вяра гласи, че енергията и качествата на този гост определят съдбата на цялото семейство през следващата година. Ако полазникът е здрав, работлив, добър и заможен човек, домът ще бъде благословен с берекет и здраве. Обратното също е в сила: човек с „лоша орисия“, ленив или болнав, може да донесе бедност и нещастие.

Поради тази причина в миналото семействата не са оставяли нещата на случайността, а предварително са канели специално избран човек с безупречна репутация и добра слава. Полазникът е трябвало да влезе в къщата с „пълни ръце“, носейки символи на богатството като дърва, зърно или хляб. Ритуалът изисква той да седне край огнището, да разрови жаравата и да изрече благословии за плодовитост на добитъка: „Колкото искрици, толкова пиленца; колкото въглени, толкова агънца и теленца“.

Строги забрани и съхраняване на късмета

Игнажден е белязан и от строги забрани, целящи да запазят благодатта в дома. Категорично е забранено изнасянето на каквото и да е от къщата – било то пари, храна или вещи, тъй като се смята, че заедно с тях ще „излезе“ и късметът. За да не се „размъти“ щастието, жените не трябва да перат, чистят или да извършват тежка физическа работа. Вместо това денят е посветен на тишина, смирение и очакване.

Огледало на духа

Дълбокото послание на празника е, че човек ще бъде такъв през цялата година, какъвто е на Игнажден. Ако е весел, щедър и добронамерен, съдбата му ще бъде същата. Смята се, че късметът не е плод на случайност, а се привлича чрез чисти мисли и добри дела. Денят напомня за важността на новото начало и отговорността към думите и действията ни.

Ритуалът на полазника е като посяването на първото семе в изорана нива – какъвто е неговият потенциал и енергията, с която се полага, такава ще бъде и цялата реколта, която ще прибираме през годината.