В понеделник Министерството на финансите публикува проекта за държавен бюджет за 2019 г. заедно с актуализираната 3-годишна средносрочна прогноза – общо 350 страници. Никога не е била публикувана толкова обширна информация за бюджета толкова рано през есента.

Това е сериозно подобрение на бюджетната прозрачност и осигурява повече време за публично обсъждане, което би трябвало да доведе и до по-задълбочен обществен дебат. Но нека се насочим към съдържанието представено от 24 часа.

Както стана традиция за всеки бюджет в последно време, и бюджетът за 2019 г. е рекорден. За следващата година са планирани разходи за цели 44,5 млрд. лв. – с около 5 млрд. повече от планираното в бюджета за настоящата година и с 5.8 млрд. повече от очакваното изпълнение за 2018 г.

Преди десетилетие държавният бюджет беше около 20-25 милиарда лева, а сега е почти двойно повече. Нещо повече, от 2017 до 2019 г. - само за две години - бюджетът се увеличи с точно 10 млрд. лв. Бюджетът рязко расте, и то без да се пипат данъчните ставки – преките данъци остават на 10%, акцизите и осигуровките също няма да се променят през следващата година.

По този начин едновременно ниското данъчно облагане за хората и бизнеса се запазва, но се осигуряват и повече ресурси за публичните услуги. И бюджетът голям, и данъците ниски – това е идеалната ситуация.

Какво е обяснението на този привиден парадокс?

На първо място, когато икономиката се развива добре, се увеличават и приходите в държавния бюджет, защото имаме рекордно висока заетост, растящи заплати и потребление. Но има и друг фактор – данъчната администрация значително увеличи събираемостта на данъците. За миналата година България е първенец в ЕС по намаление на измамите с ДДС, а в последно време и контрабандата на цигари намаля до исторически ниски нива.

Ето така, с по-добра организация може да се съберат повече приходи, без да се вдигат данъците. Но има и нещо повече – чрез предлагане на електронни услуги НАП улеснява и насърчава доброволното деклариране и плащане на данъци. В тази насока се предвижда и една миниреволюция - въвеждане на естонския модел за данъчните декларации.

В Естония данъчните декларации се попълват автоматично, а данъкоплатецът трябва само да провери данните и да се подпише, което отнема минути. Проектозаконът предвижда точно този естонски модел да се приложи и в България от 2020 г. Отделно се предвижда да отпадне изискването фирмите да имат печат, което, ако стане, ще е революция – защото в момента бюрократи и монополисти изискват печат от бизнеса за всякакви формуляри без никакво правно основание.

Кои са приоритетите в харченето?

С 350 млн. лв. повече образованието си остава традиционен приоритет и такъв трябва да остане още дълго време. При демографската ситуация на страната образованието става все по-ценно – всеки човек е ценен за пазара на труда, не можем да си позволим нито едно дете да отпада от училище или да учи в слабо училище.

Доста инициативи и реформи се движат в сектора и те трябва да бъдат финансово подплатени – например увеличението на финансирането за университетите е изцяло обвързано с резултатите, като се финансират приоритетно дефицитни и търсени на пазара на труда специалности.

Близо 900 милиона повече отиват за социални разходи, най-вече за пенсии, но също така за хората с увреждания и за енергийни помощи заради поскъпващите цени на енергията. Повишението на пенсиите с 5,7% е очакван резултат от швейцарското правило – именно затова беше направена пенсионна реформа, за да се намали ранното пенсиониране и да се осигури дългосрочна стабилност на пенсионната система и повишение на пенсиите.

Повишението на пенсиите по швейцарското правило е важно, за да се увеличат стимулите да се осигуряват тези, които в момента работят. В този смисъл е положително и значителното повишение на тавана на пенсиите – макар че по-добрият вариант е таванът на пенсиите да отпадне изцяло.

Тук е важен и спорът за максималния осигурителен доход и въобще за вдигането на минималната заплата и други подобни индикатори. Крайно време е синдикати и работодатели да седнат и да изработят механизъм за определяне както на минималната заплата, така и на максималния доход, за да няма резки движения и изненади.

Добър пример е Естония, където минималната заплата е обвързана с растежа на производителността на труда и брутния вътрешен продукт. По този начин се постигат както социални цели, така и запазване на конкурентоспособността на икономиката.

Значително повишение на разходите има в “отбрана и сигурност” (включително и съдебната система), както и в “здравеопазване” – по половин милиард повече за всяка от тези функции. Тук обаче възниква проблемът с продънената каца – дали ще има смисъл да се дадат повече пари на нереформиран сектор като здравеопазването?

Парите са необходими, но ще свършат работа само ако и реформата върви. Добре е, че вече се говори за реформи в здравеопазването - сега е моментът те да се случат. Като цяло в бюджетния сектор се залагат 10% увеличение на заплатите, което струва общо около 1 млрд. лева.

Това ще има безспорен ефект на пазара на труда и ще насърчи и частния сектор да вдигне заплатите повече. Това е пореден знак към работодателите, че идва краят на евтиния труд и те трябва да променят начина си на работа. При сегашния дефицит на кадри вдигането на заплатите е неизбежно и пазарът го изисква.

Но остава въпросът как държавата ще похарчи тези пари – в проектобюджета се намеква, че няма да е за всички поравно, а според резултатите. Дано да е така. Защото имаме нужда от по-малко хора в държавния сектор, но с висока квалификация и възможности. С по-високи заплати трябва да се привличат качествени и подготвени кадри, а не да се задържат посредствени служители.

И, както залага законът за бюджета, съвсем е дошло време да се премахне възможността държавни служители да се пенсионират и да остават на същото работно място. Това е особено фрапиращо в МВР, където има ранно пенсиониране на 53 г., но огромен брой служители остават да работят до 60 г. В тези случаи ранното пенсиониране не е никакво пенсиониране, а втора заплата, която изкривява и стимулите, тъй като по-младите служители нямат достъп до нея.

Въобще пенсионерите в МВР трябва да си отидат в пенсия! И накрая две думи за макрорамката. Проектобюджетът предвижда продължаващо намаление на държавния дълг, който ще продължи да спада всяка година до края на бюджетната прогноза през 2021 г., когато ще стигне около 17% от БВП.

Защо това е добре?

Не само защото намалява рисковете, не само защото ще осигури и вдигане на рейтинга на страната и повече инвестиции, но и е един коз в нашето кандидатстване за валутния механизъм ERM2 Ако през 2019 г. страната успее да влезе в ERM2, това ще е мащабен успех. Затова макрорамката, на която никой не обръща внимание, всъщност е много важен лост за дългосрочен растеж на доходите.