Един от най-интересните и древни храмове у нас отново минава в ръцете на Българската православна църква. Дълго време в светата обител „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в разложкото село Добърско се тълпяха само туристи, но сега вече отново ще има религиозни служби и литургии. 

Националният исторически музей официално ще предаде в близките дни собствеността на средновековния храм на Разложката епархия. Със светата обител вече ще се разпорежда архиирейският наместник отец Янко Русков. След 10 години съдебни дела, през декември 2018г. Върховният касационен съд се произнесе и храм-паметникът на културата вече е собственост на Неврокопска епархия.

Досега той беше само музей, а НИМ плащаше заплати на двама свои служители – екскурзовод и жена, която поддържаше храма. Сега и тази дейност ще трябва да извършват божиите служители. 

Най-уникални в старинния храм са двата иконописа "Преображение Христово" и "Божие Воскресение". На първия Христос е изографисан как излита в небесата, седнал в ракета, а на втория се приземява в космическа капсула, за да възкреси мъртвите на земята.

Затова и много туристи, дори от чужбина, идват да видят "Иисус като космонавт", което донесе най-много слава на храма. Експерти обаче оборват това тълкувание. Според тях става дума за форма, която е неизменна част от символиката в християнското изкуство. Нарича се мандорла и по принцип се изобразява като сияние в овална форма, източено вертикално. В мандрола се поставят най-често образите на Христос и Богородица, но по-рядко се срещат и други светци. Чрез нея се подчертава светостта на религиозния образ и точно това може да се наблюдава в  Добърско.

Съгласно средновековното разбиране, че творецът трябва да остане анонимен, тъй като не той, а Бог движи ръката му, живописците не са ни оставили имената си. Очевидно е обаче, че е работила цяла група – майстор, калфа и чираци. Майсторът е рисувал основните сцени и светците, а калфата и чираците – второстепенните сцени и малките детайли. Тяхната работа е забележителна, тъй като иконостасът не е реставриран, а само е почистен от саждите между 1973 и 1978 година от реставратора Петър Попов и архитекта Златка Кирова.

Стенописите са почти напълно запазени, въпреки че през ХІХ век храмът е превърнат в хамам (баня). Една от причините за съхранението, освен запечатването от саждите, е слабата осветеност на изображенията, която предпазва цветовете от избледняване, но огромно значение имат и използваните материали. Друго, което се свързва с предпоставките за запазване на стенописите, е фактът, че целогодишно в църквата температурата е почти една и съща през цялата година -  15 градуса.

Храмът може да се похвали с още няколко уникални неща в стенописите си.  Тук за първи път е изографисан Св. Кирил Философ и то в цял ръст. Единствено в тази древна църква са нарисувани над 30 женски образа, и в най-големите православни храмове те са не повече от 5-6. Пресъздаден е сюжетът как Господ лекува с вода очите на двама, препратката е за ослепените Самуилови воини.  Всички надписи по стенописи и икони в храма Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” са на старобългарски език, по това време навсякъде текстовете са били на гръцки.

Църквата в Добърско е  вкопана в земята трикорабна базилика, без камбанария, в която са изографисани над 460 светци и библейски сюжета на толкова малка площ/8,37 x 6,50 x 5,20 метра/. Сама по себе си църквата отвътре представлява една илюстрована Библия. В този си вид храмът е построен през 1614 година. Пред нейния олтар в земята е вкопана каменна плоча с издялани на нея двуглав орел.

В краката на птицата са издялани скиптър и жезъл, символи на светската и църковната власт. Според радиестезичните замервания точно около плочата е най-силно енергийното поле. А специалистите разчитат, че плочата е положена през 1122 година. Тогава, вероятно храмът е бил византийски, а през 17 век българската църква в днешния й вид е била надграждана върху основите на старата. Другата версия и, че плочата със старинния надпис е докарана от друга църква като знак за примественост. 

В двора на църквата има лечебно аязмо, с което са свързани и легендите за първите заселници по тези места. Смята се, че това са били ослепените Самуилови воини, които са тръгнали да търсят спасение в Рилската света обител след поражението на българската войска в 1014 година при село Ключ.  Първата хипотеза е, че на път от Беласица планина към Рилския манастир таборът ослепени войници, на които византийският император Василий II Българоубиец на всеки сто е оставял по един с едно здраво око, за да ги води се натъкнали на изворчето-аязмо и решили да пренощуват до него.

На сутринта вече били затрупани от дълбок сняг и останали да презимуват на това място. Миейки си раните на прободените очи много скоро болките им не само затихнали, дори някои прогледнали, твърди се в легендата. Според другото предание към днешното село Добърско се насочили само ослепени Самуилови воини, родом от съществуващото вече на това място войнишко селище. Близките им ги посрещнали и лекували очите им с водата от аязмото.

Най-правдоподобната легенда е смесица от горните две хипотези. Хилядите ослепени, водени по пътя от местни свои братя по съдба са тръгнали да търсят изцеление в мощите на Свети Иван Рилски, но зимата ги задържала в селището, което днес се нарича Добърско.  Пролетта дошла и слепите момци тръгнали по всички посоки да търсят препитанието си. Много от тях се върнали още същата есен и заразказвали, че са оцелявали с просия. А който е могъл и да пее старинни български песни е печелел повече. Така в днешното Добърско е била създадена певческата школа на слепците, която е просъществувала до началото на XX век. Много от тях се задомили тук, но легендата най добре е разказана от местния краевед Лазар Цинзов, който в книгата си "Предания от Добърско" е успял да запише спомените на свои съселяни през 60-те и 70-те години на миналия век.