Жените и децата с психосоциални и интелектуални увреждания стават жертва на насилие много по-често и много по-рядко получават помощ. Това е изводът в доклад на няколко правозащитни организации след преглед на множество случаи на насилие, съдебните практики и реакцията на системите за закрила.

Практиката у нас показва, че въпреки законодателните промени които уреждат правата на жертвите на насилие и тези на хората с уреждания, системата за закрила се основава на остарели практики и схващания, в които липсва експертност и инфраструктура.

"За първи път се срещнах с домашно насилие когато бях на 5-годишна възраст. Баща ми се опита да удуши с ръце майка ми пред мен".

Това е само началото от дългия път на Таня Петкова, белязан от множество насилие и безсилие на системата да я разпознае като жертва и да ѝ помогне.

"Насилие онлайн, сексуално много . Караха ме да се самонаранявам. Иначе психическо насилие и в училище и от други класове, момичета".

"В случая на Таня особеното е, че във всичките тези години, в които тя е търпяла различни форми на насилие, паралелно, едновременно с това нещо тя е била лекувана като психиатричен клиент на множество психиатрични болници. И никога никой не е адресирал травмата ѝ от насилието", обясни Анета Генова от фондация "Кера".

20 години от живота на Таня е хаос от страдание, насилие, грешни диагнози и лечение.

"Грешните диагнози започнаха: параноидна шизофрения в "Александровска", след 10 години доказаха, че не е шизофрения. Решиха, че е биполярен синдром. След още 10 години като пое терапевтката, която ме спасява от булимията, каза, че такова нещо няма, ами просто травми, много травми".

Никой - и в социалната, и в здравната система не е разпознал насилието. Вместо помощ, получава диагноза. А тя още повече задълбочава проблемите, нейната уязвимост и насилието. Тя е само една от стотиците в България.

"Те са една от най уязвимите групи хора и много, много често стават жертви на насилие. Има един такъв дисбаланс, те стават много по-често жертви на насилие, но много по-рядко получават достъп до справедливост, тоест до съдебен процес. Много по-рядко получават достъп до рехабилитация, тоест до възстановителни процедури. Много по-рядко имат достъп до услуги. Услугите са насочени към защита на жертви на насилие", каза Анета Генова.

Случаят на Таня е показателен за всички пороци в системата, които задълбочават проблемите с насилието. Сега те са ясно дефинирани и няколко неправителствени организации освен препоръки за нужните промени, са изтогвили методология, как системата за закрила да разпознава и реагира срещу насилието сред тази специфична уязвима група.

"Никой да не се отказва - напред и нататък. Падаш, ставаш и пак заминаваш", посочи Таня Петкова.

С помощ, Таня успява да изплува от дълбините на отчаянието. Сега тя е пълна с решителност да помага и като пример и с експертност. Учи първи курс право, пише БНТ.