България категорично оглавява черната класация в Европейския съюз за най-много жертви на пътя, показаха наскоро данните на Евростат.  Ежедневно чуваме за нови катастрофи. Дори да няма загинали, инцидентите по родните шосета остават белег до края на живота на хората участвали в тях. Обикновено ги подминаваме в новинарските емисии си казваме, че това никога няма да ни се случи.

Преди точно една година обаче стана катастрофа, която потресе България. Беше трагедия, взела рекорден брой жертви и извадила на показ кошмарната картина по родните пътища. Става въпрос за пропуските, взимането на мерки и прехвърлянето на топката чия е отговорността за случилото се.

Датата е 25 август 2018 година. Група от 33-ма човека се прибира от екскурзия, организирана от пенсионерския клуб в Световрачене. Пътуването е до манастир „Седемте престола”. На прибиране към вкъщи групата е с преповдигнато настроение – един от мъжете свири на акордеон, а останалите пеят и се забавляват. Зад волана на автобуса е Григор Григоров, който се познава с цялата група и винаги ги кара на желаните от тях дестинации, за пътниците той е част от колектива.

Минути след 17 часа времето навън е много лошо, вали проливен дъжд. Пътят към дома минава през през Искърското дефиле. Един коварен завой близо до Своге, удар в два автомобила в насрещното, разкъсана мантинела и обърнал се в дерето автобус обаче превръщат пътуването в кървава трагедия.

В началото жертвите бяха 13, до края на деня се увеличиха с още две, а в периода от един месец след инцидента те стигнаха 20 души. С тежки наранявания пък бяха 8 от пътниците.

В часовете след катастрофата близките на заминалите на екскурзията се молеха роднините им да са сред живите, но бяха прекарали цяла нощ в чакане и надежда да получат информация. Започнаха купища изявления на различни министри. Тогава всички бяха категорични, че вина има само шофьорът на автобуса, който се е движел с 53 км/ч, вместо с разрешените 40.

Докато всички политици не спираха да лансират тази версия обаче стана ясно, че ден преди инцидента Институтът за пътна безопасност е изпратил до медиите доклад за състоянието на пътя в Своге. В него се казва, че е възможно да се случи голяма трагедия, ако спешно не бъдат взети мерки и че състоянието на шосето е такова от дълго време и институциите са били длъжни да се задействат.


Появиха се много въпроси. Наистина ли пътят може да е причина за инцидента? Кой е трябвало да провери дали той е безопасен? Защо никой не е взел мерки, след като е имало множество сигнали за този участък? Появи се и въпросът кой носи отговорност и кой ще я поеме?

От Агенция "Пътна инфраструктура", чийто шеф тогава беше Светослав Глосов, бяха категорични, че не носят отговорност. Въпреки това седмица след инцидента започна ремонт на участъка. Тогава Глосов обясни, че ремонтните дейности са „лошо съвпадение“, а не следствие от инцидента, отнел живота на 20 души.

Обществените реакции се нажежиха, започнаха протести, медиите търсеха отговори и се случи най-логичното за подобна ситуация. Последваха оставки. С поста си се разделиха вътрешният министър Валентин Радев, министърът на транспорта Ивайло Московски и министърът на регионалното развитие Николай Нанков. Премиерът Бойко Борисов поиска тези оставки, защото именно тези три министерства са можели да вземат мерки и да избегнат случилото се на 25 август 2018 година. Така и не стана ясно обаче кой всъщност е направил пропуск и умишлен ли е бил той?

4 месеца след трагичната катастрофа мантинелата в участъка, където се преобърна автобуса не беше оправена. Стоеше разкъсана, защото никоя институция не поемаше отговорността за нея и сочеше с пръст някой, който трябва да я оправи. Накрая от АПИ обясниха, че на добра воля ще свършат тази работа, но иначе изобщо не е тяхна отговорност.

Появиха се въпроси и чия е фирмата „Трейс-София“ ЕАД, която е изпълнител на пътя. Защо не са оправили недостатъците в участъка на пътя в Своге? Защо са използвали настилка, която е крайно неподходяща за толкова опасен път? Ще понесат ли и те отговорост? И не на последно място коя институция им е позволила да проявят тези своеволия?

Мина дълго време, но случаят не беше забравен. Въпросите продължаваха и сякаш обществото се надигна и не беше готово да се успокои с три оставки, защото търсеше още много отговори.

През април тази година прокуратурата обяви, че според държавното обвинение отговорост за трагичния инцидент носи не само шофьорът на автобуса Григор Григоров, но и ръковоството на АПИ, както и фирмата изпълнител на пътя „Трейс-София“ ЕАД. Това като че ли даде надежда на хората, че някой все пак ще понесе отговорност за загубата на близките им и за оставения завинаги белег в съзнанието им.

След инцидента Институтът за пътна безопасност направи независимо разследване. Според експертите, начело с Диана Русинова, пътят е в окаяно състояние. Знаците са незаконосъобразно сложени, маркировката е грешна и не се вижда, отводняване на пътя няма и се случва аквапланинг при проливен дъжд, както във вечерта на инцидента. Мантинелата от страната, от която е пътувал автобусът, влиза навътре в платното и за да може да я избегне един шофьор, трябва да влезе в насрещното и то на завой, на който видимост няма. От другата страна пък има дупка, която също кара шофьорите да влизат в насрещното.

Според ИПБ, ако мантинелата на пътя, на който става катастрофата, е била съобразно наредбите, автобусът е нямало да се обърне и всичко е щяло да завърши просто с ПТП с нанесени материали щети, но без жертви.

Година след трагичния инцидент потърсихме хората, оцелели в него, и близките на загиналите. Те бяха категорични в едно нещо – не искат да се връщат отново назад, защото случилото се изобщо не е избледняло. Потърсихме и експерта от Института по пътна безопасност Диана Русинова, който да ни каже какво е състоянието на пътя година след инцидента, взел 20 жертви. Имало ли е всъшност смисъл от всички оставки и взети мерки?

Проверката на TrafficNews показа, че пътят е ремонтиран, но предпоставки за тежки инциденти все още има. Проблемите със знаците не са оправени, мантинелата е сменена и може да издържи по-тежки превозни средства, но пешеходците в района трябва да вървят по пътя. Настилката също е променена, но за отводняването не са взети никакви мерки.

Година след инцидента почитаме паметта на жертвите и си спомняме за трагедията, след която обществото надигна глас и настоя да се направи необходимото, за да не загиват стотици хора по пътищата ни. Въпреки всички огласени кардинални решения, направеното на практика за пътя в Своге не е достатъчно, твърдят експерти. Какво точно не е свършено и възможно ли е да се стигне до повторна трагедия в същия участък вижте във видеото:

Делото за трагедията край Своге, в която загинаха 20 души, е пред провалКазусът не може да влезе в съда, защото петима от наследниците и роднините не могат да бъдат открити