Светът премина прага на затопляне от 1,5 градуса по Целзий, който, според учените, не биваше да бъде надхвърлян. По данни на българските метеоролози - 2023 година е била най-топлата година средно за страната.

"Имахме една изключително топла зима, топла есен с над нормални температури, в която обаче бяхме свидетели на екстремни явления, довели до значителни щети и жертви, за съжаление. Някъде от 2012 година насам - всяка следваща година е пак с температури над нормата, не непременно по-топла от предишната. Но положителните отклонения са факт", каза пред Bulgaria ON Air метеорологът доц. Лилия Бочева.

Една от проявите на глобалното затопляне по нашите ширини е нарастване на честотата и интензитета на опасни метеорологични явления.

"Имаме година, в която имаме както епизоди с наводнения, било то локални, така и продължителни периоди на тропична суша, която води до тежки последици за селското стопанство", допълни доц. Бочева.

Прогнозата за България - запазване на тенденцията за продължаващо затопляне.

"Климатичните сценарии за бъдещ климат от средата до края на века показват тенденция към намаление на валежите за територията на страната", поясни тя.

Основният фактор за покачването на температурите е човечеството, заяви ръководителят на програмата "Климат и енергия" към WWF Апостол Дянков.

Според него за да обърнем тренда, трябва ускорено да изведем от употреба изкопаемите горива.

"В момента протестите на фермерите са също толкова вкоренени във фосилната система, тъй като за торовете, горивата, за които те протестират, също е необходимо огромно количество изкопаеми горива", категоричен е Дянков.

Той твърди, че от години светът е в климатична криза, затова обществото трябва да продължи мерките против повишаването на температурите.