Предаването "Папараци" е осъдено! Засега на първа инстанция. Това стана ясно от личния профил на Гергана Паси във Facebook, защото именно тя и семейството й са завели делото, което са и спечелили.

Историята датира още от 2015 г., когато бившият министър Паси сподели в социалните мрежи, че тя и семейството й са следени от два автомобила. После се оказа, че следящите ги са папараци от едноименното предаване. Семейство Паси не преглътна изживения ужас и неудобство и подаде жалба, след което и заведе дело.

Под поста на Гергана Паси ползватели на социалната мрежа коментираха:

Няма обществен интерес, който да бъде удовлетворяван по този начин. Освен когато следенето се извършва от правоналагащи органи по описани процедури и при определените условия. На тези дебили им вземете парите - колкото може повече.

Подкрепям Ви напълно.Само така ще се промени България и ще стане място,което нашите деца ще обичат ще милеят.

Папраци не удовлетворяват никакъв легитимен публичен интерес - те единствено нарушават правата на субектите, които преследват.

Вижте целия пост на Гергана Паси във Facebook:

Свободата на медиите с/у свободите на личността

Софийският районен съд поставя началото на българска съдебна практика по делото Гергана Паси с/у Папараци

С признателност за тихата, професионална защита на адвокат Alexander Kashumov

Едва ли си спомняте онази сага от преди 4 год, в която моето семейство беше следено в продължение на седмици, различни коли паркираха пред дома ни, следяха ни на частни и публични събития, във фризьорски салон, в автомивката, на светофара, на летището... В продължение на повече от месец нито на мен, нито на Соломон ни хрумна дори и за секунда, че това са "журналисти". Но пък всяка друга болна мисъл мина през главите ни - от "Наглите" и "Недосегаемите" през трафиканти на дрога до обикновени крадци на апартаменти. Започнахме да отменяме ангажименти, за да сме при децата, наложи се да аташираме човек към малките през деня, да се чуваме много по-често с учителите в детската градина, с бабите и дядовците и пр. Описвам тези подробности, за да стане ясно, че това не беше каприз или "мрънкане на публични хора", а вопъл на нормален човек, когато личната му свобода е превзета с комерсиални цели, без да е налице сериозен обществен интерес.

С една дума, ако гореспоменатите ловци на жълти факти ни бяха следели, без да разберем и съответно - без да си изгубим съня от тревога и/или следейки ни - бяха защитили някакъв обществен интерес, днес нямаше да водим това дело.

Удовлетворени сме, че на първа инстанция съдът отсъди по справедливост в наша полза.

Ето и част от мотивите в първоинстанционното решение на СРС:

Колизията между основните права и свободи на различните граждани е регламентирана чрез общия правен принцип, възпроизведен в чл.57 от КРБ, недопускащ злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. В частност свободата на словото и печата и другите средства за масова информация следва да бъде разглеждана като своеобразен балансьор между правата на личността и интереса на обществото да бъде информирано, като при постигане на изискуемия законен баланс следва да се еднакво добре защитени и правата на личността, и правата на обществото. Така и в Решение от 24.09.2004г. на ЕСПЧ по дело „VON HANNOVER v. G.“ е прието, че решаващият фактор при търсенето на баланс между защита на личния живот и срещу свободата на информация лежи в това дали публикуваната информация допринася за обществената нужда. Публиката няма правно защитим интерес да се осведомява за неща от личния живот на лицето, независимо, че е същото е публична личност. Дори такъв интерес да е налице, публикуване на информация с комерсиална цел следва да се подчини на правото на личен живот.