Международното право не се занимава с признаване на идентичност и езици, това се отнася и за казуса с РС Македония. Това заяви министърът на външните работи Георг Георгиев.

„Формулировки като „признаване на македонска идентичност” и „признаване на македонски език” не са категории на международното право, подлежащи на признаване и не са елемент от Копенхагенските критерии за членство в ЕС или разпоредбите, свързани с процеса на разширяване“, категоричен е ръководителят на българската дипломация.

Министър Георгиев посочи още, че „подобни референции не присъстват в други резолюции за Република Северна Македония на Европейския парламент (ЕП)“.

Договорът за Европейския съюз задава принципа на институционална автономност на европейските институции. Правителствата на държавите-членки са представени в Съвета на ЕС и неговите работни органи и участват в изготвянето на приети от него документи. Те не участват в преговорния процес по изготвяне на доклади и резолюции на ЕП. Съгласно Процедурния правилник на ЕП, членовете на Европейския парламент упражняват свободно и независимо своите функции, не могат да изпълняват инструкции или да са обвързани с мандат.

„Неслучайно резолюциите на ЕП не са обвързващи за държавите-членки на ЕС. За разлика от това, документите, приети от Съвета на ЕС, са обвързващи за правителствата в държавите-членки, като същевременно прякото участие в работата на Съвета осигурява и солидни възможности за отчитане на националните позиции… Всякакви референции в официални документи на ЕС към „македонски език” следва да се разбират и тълкуват съгласно конституцията на тази страна и по никакъв начин не могат да бъдат интерпретирани като признаване от страна на Република България на „македонски език. Отчитането на националната ни позиция по този въпрос бе съществен елемент в постигането на Европейския компромис от юли 2022 г.“, подчерта министър Георгиев в отговор на депутатски въпрос.

Министерството на външните работи споделя публично изразените от българските евродепутати опасения относно евентуално компрометиране на процеса по подготовка на Доклада на ЕП, включително от гледна точка наличието на неправомерно изтичане на вътрешна парламентарна информация към трета страна по съдържанието на проекта на документа и нерегламентиран лобизъм между представители на ЕП и длъжностни лица от Скопие.

„Подобни нерегламентирани действия обслужват единствено ескалиращия националистически наратив на министър-председателя на Република Северна Македония. За министерство на външните работи и за дипломатическите ни мисии зад граница отстояването на позицията за стриктно прилагане на Европейския консенсус остава въпрос с най-висок приоритет“, категоричен е министър Георгиев.

България, като отговорен и ангажиран член на Европейския съюз, е за конструктивен подход.

„В контекста на едностранно възпрепятстване на напредъка в процеса на европейска интеграция на РС Македония, от страна на правителството в Скопие, България подчертава необходимостта от избягване на действия, които могат да доведат до възникване на нови проблеми“, подчерта още министър Георгиев.