Прогнозите за приходите в проектобюджета за 2026 г. са надценени с между 3,5 и 4,7 млрд. евро, което застрашава изпълнението на фискалните правила и устойчивостта на публичните финанси. Това предупреждава Фискалният съвет в обширно становище за следващата бюджетна година. Според институцията рискът идва както от прекомерно оптимистичната оценка за събираемост на данъците, така и от факта, че бюджетът е изготвен върху несъответстващи допускания за структурата на БВП.

Фискалният съвет разработва три варианта за развитието на икономиката през 2026 г., като базов остава реалистичният сценарий с 60% вероятност.

В него се предвиждат:

Номинален растеж на БВП: 6,5%

Реален растеж: 2,7%

Дефлатор: 3,7%

Съветът подчертава, че макар тази прогноза да е близка до оценката на Министерство на финансите, съществуват значителни рискове за по-висока инфлация, заради разходната експанзия и натиска върху пазара на труда.

Публичният сектор се раздува до 45,8% от БВП - над законовия максимум

Разходите в бюджета за 2026 г. увеличават дела на публичния сектор до 45,8% от БВП, далеч над разрешената от закона граница от 40%.

Според Фискалния съвет това е нерационално разширяване, което измества частния сектор, забавя растежа, ограничава възстановяването при бъдещи кризи, подкопава дългосрочната финансова стабилност.

Една от най-ясните препоръки на Съвета е премахването на автоматичните индексации на заплатите в отделни сектори, защото генерират трайни разходни натоварвания, влошават бюджетния баланс, блокират възможността за реформи и стимулират неефективни разходи.

Институцията настоява бюджетът да премине към модел, основан на ефективност, резултати и контрол, а не на механично "приплъзване" на разходите нагоре.

Фискалният съвет предупреждава, че държавният дълг расте с тревожни темпове:

2024 г. - 29% от БВП

2026 г. - 37% от БВП

Разходите за лихви също се покачват рязко — от 0,5 млрд. евро през 2024 г. до 1,7 млрд. евро през 2028 г. При това темпо България рискува да загуби статута си на държава с нисък фискален риск и да се сблъска с по-скъпо финансиране на международните пазари.

Според Фискалния съвет е необходимо:

увеличаване на цикличния буфер над регулативния минимум (1,5% от БВП);

създаване на структурен буфер за финансиране на реформи — особено в период на висока несигурност.

Съветът настоява МФ да публикува детайлна методология за прехода между касовия формат на Консолидираната фискална програма, и формата "Държавно управление". Това според институцията е необходимо условие за прозрачност и валидиране на прогнозите.

Проектобюджетът на НЗОК предвижда най-големия ръст на разходите досега - над 5 млрд. евро. Фискалният съвет отчита, че секторът разполага с достатъчен ресурс, но ефективността остава критично ниска.

При пенсионната система разходите нарастват бързо, дефицитът се увеличава, а демографските фактори изострят проблема.