Намаляване на данъците с разходите за научно-изследователска и развойна дейност предлага министърът на икономиката Емил Караниколов. Това става ясно от негово писмо до председателя на Комисията по икономическа политика и туризъм в парламента Петък Кънев.

Предлагат се промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, които предвиждат двукратно намаляване на данъчната основа с парите за научно-изследователска и развойна дейност, пише 24 часа.

Въвеждането на тази насърчителна мярка за развойна дейност би създало конкурентно предимство на страната ни при привличане на стратегически инвеститори в сектори с висока добавена стойност, пише Караниколов. Посочва, че те са основно в автомобилостроенето, информационните и комуникационни технологии, в които се наблюдава засилен интерес.

Според анализ на “Ърнст енд Янг”  допълнителни данъчни намаления се прилагат в страните около нас - Румъния, Гърция, Хърватия, Словения, Словакия и Чехия, които са ни пряк конкурент при привличане на инвестиции и така те отчитат високи нива на преки чуждестранни вложения. Има ги и в почти всички държави в ЕС. В някои държави личните доходи на занимаващите се с такава дейност са изобщо освободени от всякакви налози.

Предложението на Караниколов е данъчно задълженото лице да има право да намали допълнително финансовия си резултат в размер на 100 на сто от разходите за научно-изследователски и развойна дейност.

Допустимите разходи са за заплати и осигуровки, вкючително персонал под наем, за инструменти и оборудване, за сгради и земя, за договори за възлагане на научни изследвания, знания и патенти и др.

България единствена в ЕС без преференции

България е единствената страна-членка на Европейския съюз, която няма ефективна система за данъчно стимулиране на предприятия, които развиват научно-изследователска и развойна дейност (НИРД). Това се казва в анализ на “Ърнс енд Янг”.

Въпреки ниския корпоративен данък от 10 на сто страната ни е на едно от последните места по ефективна данъчна тежест върху печалбата на компании, които се занимават с НИРД, пише в анализа. Заключението е, че данъчното облагане у нас стимулира преди всичко индустрии с ниска добавена стойност и такива, които се занимават предимно със суровини или с продукти, които не са завършени и готови за консумиране.

90% от държавите членки са въвели преференциален режим за облагане, съчетан с други форми на стимулиране.

В света са развити няколко начина за стимулиране на научно-развойна дейност - субсидии, заеми от държавни структури, държавни гаранции, безвъзмездно предоставяне на инфраструктура, преференциални условия, облекчения - например освобождаване от ДДС и осигуровки, преференции при облагане с корпоративен данък или други стимули, са казва в анализа.

Един от най-разпространените в ЕС начини за стимулиране на научно-развойната дейност е допълнително приспадане на разходи за НИРД от данъчната основа при формирането на разходите за корпоративен данък. Например, ако предприетието начислява 100 единици за заплати на инженери, то има право да приспадне 200 единици от основата за корпоративния си данък. Подобна мярка прилагат 16 от 28 държави в ЕС.

В Унгария например, където данъчната скала за личните доходи е прогресивна, т.е. данъкът нараства с нарастването на дохода, за НИРД е възприето изключение - само 2% налог върху доходите на физическите лица, занимаващи се с НИРД.

Тази мярка е довела в Унгария много фирми от автомобилния сектор, занимаващи се с разработването на софтуер за управление на автомобили, тъй като в тези сфери на дейност се получават много високи заплати.