"Унизително и нечовешко“, нарече Мая Манолова отношението в затворите, психиатриите, институциите за деца,  специализираните интернати, следствените арести, домовете за възрастни хора с ментални увреждания, бежанските и миграционни центрове. Изводът е направен след множеството проверки в тези институции.

Липсата на санитарни помещения в затворите във Варна, Бургас и Сливен е недопустима. Използването на кофи в общите помещения, ограничените количества санитарно-хигиенни препарати, невъзможността да се поддържа елементарна лична хигиена, представлява форма на унизително и нечовешко отношение“, обяви Манолова.

„Цените в затворническите лавки и магазини са силно завишени – минимум 30-40 % са по-високи от цените в обикновени магазини. Например, 250 грама „Nescafe Classic“ в лавката в затвора струва 13 лева, а същият артикул навън – 11 лева. Абсолютно неприемливо е да се печели по този начин от затворниците – те нямат право на колети и така се превръщат в сигурни купувачи на стоките в затворническите магазини като единствена възможност да се снабдят със санитарно-хигиенни материали и храна. Така те стават донор на определени фирми. 

Мая Манолова посочи още, че са констатирани сериозни проблеми в медицинското обслужване – въпреки наличието на медицински центрове се осъществяват десетки конвои на затворници ежедневно – за извеждането на лишени от свобода до различни лечебни заведение. „Стоматологичната помощ на затворниците пък най-често се изчерпва с вадене на зъб“, поясни тя.

„Близо 82% от затворничките са зад решетките за ненасилствени престъпления, най-често дребни кражби. В същото време близо 50% са майки на малолетни деца“, обяви Манолова. И допълни, че фактът, че в България има един единствен женски затвор, води след себе си редица проблеми – изолация, невъзможност да се поддържат семейни контакти и контакти с децата, пълно откъсване от общността, от естествената среда.

„От това особено страдат и майките затворнички, но и самите деца“, категоричен бе общественият защитник.

„Разговарях със затворнички в Сливен – много рядко имат посещения, много рядко виждат децата си, защото са на стотици километри и нямат средства. Една майка ми сподели, че двете й деца на 3 и 7 г. са в институции и дори не знае в кои точно, така че ще излежи присъдата си от 1 година и 2 месеца без изобщо да ги види. Друга затворничка ме помоли за помощ – след 20 дни излиза от затвора, а двете й дъщери близначки са в приемно семейство в Монтана и не ги е виждала откакто е в затвора“, разказа Мая Манолова.

В доклада е отбелязано, че в затвора в Сливен има ясла, в която се отглеждат деца до 1 г. Но те са заключени, също като майките им и нямат възможност за разходка навън извън сградата – излизат на въздух само на терасата. „Което е недопустимо. Защото децата на затворниците не са затворници и не следва да се третират като такива“, отсече омбудсманът.

„Абсурдна е ситуацията с топлата вода и санитарно-хигиенните материали – 15-20 мин. Топла вода веднъж дневно, едновременно за баня, пране на дрехи и чаршафи, доколкото ги има – за 30 жени на 4 душа и 4 мивки. След дълги спорове с ръководството на затвора дали това е достатъчно – написах препоръка. Ще проверя дали се спазва. Особено като се има предвид, че липсват санитарни помещения в килиите. Ползват кофи. И минимално количество санитарно-хигиенни материали - един тоалетен сапун на месец, един сапун за пране и 200 гр. перилен препарат, 10 превръзки – крайно недостатъчни, затова затворнички ми разказаха, че ползват чаршафите, в резултат част от леглата са без спално бельо. Невъзможността за поддържане на елементарна лична хигиена е проява на унизително и елементарно нечовешко отношение“, категорична бе Мая Манолова.

Третата тема, изложена от Мая Манолова в доклада е посветена на защитата на лицата, търсещи закрила, състоянието на миграционните и бежанските центрове.

Още новини четете ТУК

TNS.bg