Когато излезете за покупки на пазара, вероятно често срещате подобна картинка, но неволно я отминавате, защото се запътвате към щанда с по-голямо разнообразие на продукти.

Ето го разказът: „Когато видите такива баби, моля, купете си! Моля ви! Те са от изчезващия вид на бабите със забрадките.
И когато ги видя, винаги си представям бабка... как едва вървеше, но ровеше пръста .
Те са донесли в кошничката си няколко ябълки...две-три връзки магданоз...малко грозде от асмата...лапад ...няколко букетчета цветя, завързани с преден конец...малко доматчета, набрани сутринта рано преди да хванат автобуса за града....
Продават ги на смешни цени и се надяват паричките да им стигнат за билетчетата.
И не се пазарете. Днес една от тях ми подари ябълка, след като си купих от нея разни неща...попитах я ..Защо? А тя ми каза ...ти не се пазариш...знаеш как се гледа...
Знам как.....
Знам, и че е по лесно да купите от прекупвачите, защото там има всичко....но уверявам ви...това,което ще купите от бабите със забрадките има друг вкус...
Вкус на истинско...на детство...на обич....на земя, примесена със сълзи....”

Повечето от вас сигурно си задават въпроса кои продукти са качествени и от производител и кои са от прекупвач, който гледа само печалбата. Често прекупвачът се дразни от това, че пазаруващият иска да си избере стоката и затова продава продуктите си на чувал. На сергията на прекупвача има изобилие от стока, докато производителят няма такова разнообразие и често продава един-два вида стока. Например тези баби, те са производители и дори стигат до там, че за да припечелят някой лев, защото пенсията не им стига да си покрият разходите, се принуждават да продават дори домашно консервирани от тях храни.

Цветелина Велкова