Думите Кочмар-Карапелит не говорят нищо на огромната част от хората, въпреки че са свързани с една от славните победи на българската армия.

За разлика от огромната част от другите участници в Първата световна война, които се бият за заграбване на чужди територии и ресурси, България се включва със скромна но свята цел – обединението на българите в рамките на българската държава. Част от българското етническо землище е заграбено от Румъния след победоносната им разходка до София през опразнената Северна България по време на Междусъюзническата война.

Първата световна война дава на България възможност за реванш, който до голяма степен е провокиран от агресивното и жестоко отношение на румънците и техните руски приятели към българските села в заграбената Добруджа.

 В разгара на подготовката за атака на Тутраканската крепост, на 03 септември 1916 г. част от кавалерийските подразделения на генерал Иван Колев се срещат с охраняващите подстъпите към Тутракан руски и румънски части.

Въпреки сериозното преимущество на враговете, момчетата на генерал Колев с безпощадна сеч смазват изправилите се срещу тях румънци. Българските жертви са скромни, докато противникът дава стотици убити.

Величието на победата вдъхновява Йордан Йовков да напише своя разказ „Триумф“.

Преди битката румънците живеят със самочувствието на победители заради 1913 г. Кочмар-Карапелит е един оглушителен шамар върху тяхната надменност, а последващите уроци им дават да разберат колко голяма е разликата от една разходка до това да водиш реална война, при това срещу мотивирани и вярващи в правотата на каузата си войници. Подобен урок получават и казаците на руския генерал Зайончковски. Руснаците ни обявяват война с надменното усещане, че българите ще се предават пред тях. Малко по-късно обаче разбират, че от робската психика на българина няма и следа. Конната дивизия на генерал Колев записва със златни букви името си в световната военна история, а великите победи в Добруджа предстоят.

Дълго време Добруджанската епопея се споменаваше свенливо, а много от завършилите история скоро разбраха, че в битката за освобождение на Добруджа, сме разбили и руските войски. Генерал Иван Колев, станал легенда приживе беше неизвестен, а идеята за вдигането на паметник в негова част чакаше реализация повече от 100 години.