На 10 септември се отбелязва Световния ден за превенция на самоубийствата. Инициативата е на Международната асоциация за превенция на самоубийствата (IASP), одобрена от Световната здравна организация. Целта на този ден е да се фокусира общественото внимание върху превенцията на самоубийствата като глобална задача.

Всяка година повече от 800 000 души отнемат живота си и много повече от тях правят опит за самоубийство. По данни на Националния център по обществено здраве и анализи, у нас общият брой реализирани самоубийства е 39 на 100 хиляди души. Смъртността от самоубийства е 9 на 100 хиляди, което е 0,6% от общата смъртност за България.

От 2009 г. центърът събира данни за суицидните опити у нас. Ако в световен мащаб на всеки от 7 до 20 опита един е “успешен”, в смисъл на фатален, то у нас това съотношение е 3-4 към 1. Повече опити за самоубийства правят жените, но пък при мъжете тези опити са “по-успешни”.

Според данни на центъра за 2015 г. всеки втори опит за самоубийство в България е свързан с конфликти в семейството. 43% от хората, опитали да сложат край на живота си, са го направили заради проблеми в най-близкото си обкръжение. Втората по честота причина са психичните разстройства – 12%, следвани от несподелената любов – 8%, и тежко телесно страдание – 7%. Финансовите проблеми са на шесто място с 6%. Заради загуба на работа към живота си посягат 1-2% от всички опитали да се самоубият.

Според наблюденията на специалистите, изключително тревожен е фактът, че у нас все по-млади хора посягат към живота си. Сред най-рисковите професии са тези на военни, полицаи, пожарникари и лекари. Те най-често се сблъскват с негативните преживявания на другите и са подложени на най-голям риск от “бърнаут” синдрома, отключващ депресивни състояния.

Според изследването на честите психични разстройства, проведено от Националния център за обществено здраве през 2006 година, в България най-разпространеното е тревожното разстройство 11,4%. Най-засегнати са хората на възраст между 50 и 64 години. На второ място се нареждат разстройствата на настроенията 6,2%, които са най-чести във възрастта над 65 години. Разстройствата, дължащи се на употребата на психоактивни вещества, засягали 3,3%. Според данните употребата на алкохол засяга 3,8% от лицата между 35 и 49 години.

Специалистите припомнят, че все пак депресията може да бъде предотвратена и лекувана, стига да поговорим за нея с най-близките си и да не се страхуваме да помолим за помощ. За да се справят с проблема на агресията, автоагресията и опитите за самоубийство сред най-младите от центъра са разработили проект за подобрени услуги за психично здраве и превенция на депресията. Там основните очаквания са чрез обучение на учители, които да преподават психично-здравна тематика в училище да се повиши знанието на децата по отношение на психичното здраве. Така те сами да могат да разпознават емоциите си, за да ги владеят по-добре.

 

Истини и заблуди, свързани със самоубийството

Като всяко трагично събитие, което силно травмира и плаши хората, самоубийството също е обраснало с купища предразсъдъци и погрешни представи (митове). Ето някои от тях: 



Мит: Хората, които говорят за самоубийство, не се самоубиват. 
Факт: Много от самоубилите се са споменали за своето намерение на роднини и приятели. Винаги приемайте сериозно всеки коментар на тема самоубийство.

Мит: Самоубийството се случва без предупреждение. 
Факт: Повечето от хората, опитали да се самоубият, са дали предупредителни знаци за намеренията си.

Мит: Хората, които извършват опит за самоубийство, имат категорично намерение да умрат.
Факт: Повечето от хората, опитващи да се самоубият, не са решили дали да живеят, или да умрат. Част от тях искат да живеят, но смъртта им изглежда като единствения начин да се спасят от болката и страданието.

Мит: Мъжете по-често посягат на живота си от жените. 
Факт: Жените правят повече опити за самоубийство, но мъжете умират по-често.

Мит: Ако говориш с човек в депресия дали си мисли за самоубийство, ще го насърчиш да го направи. 
Факт: Проучванията показват, че разговорът на тема самоубийство не повишава суицидния риск, а дори носи облекчение на страдащия.

Мит: Подобреното емоционално състояние след опит за самоубийство показва, че рискът е отминал. 
Факт: Повечето повторни опити за самоубийство се правят в рамките на дните на „подобрение”, когато пациентът има повече сили и воля за това.

Мит: Понякога негативно събитие може да тласне човек към самоубийство. 
Факт: В по-големия брой случаи самоубийството е резултат от сериозно психично разстройство, а не просто от единично или случайно събитие.