Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов предизвика вълна от реакции след интервю пред сръбското издание Новости. В него той говори за „братство“ и „единодействие“ със Сърбия, като посочва, че:

„Историята на Балканския полуостров ни е дала много поводи да бъдем разделени и малко – да бъдем обединени. Но когато сме били обединени, сме се превръщали във важен фактор.“

По думите му, „би било добре да обмислим общи стратегии, защото ако действаме поотделно или един срещу друг, нямаме бъдеще.“

Тези изявления обаче не останаха без отзвук в България. Гражданското обединение „Браво Пловдив“ публикува официална позиция, в която изразява несъгласие с подобен подход, особено когато в него отсъства въпросът за съдбата на българите в Западните покрайнини.

Реакцията на „Браво Пловдив“

От организацията заявяват, че не могат да подминат без коментар подобни изявления. Те припомнят, че след присъединяването на Западните покрайнини към Сърбия, местното българско население е подложено на десетилетия репресии, довели до драматичен демографски спад.

„Истинският български патриот би поставил именно този въпрос на Белград, преди да говори за „приятелство“ и „сътрудничество“, посочват от „Браво Пловдив“.

В позицията се подчертава още, че подобни изказвания имат деморализиращ ефект върху нашите сънародници там, които се чувстват предадени за пореден път – този път от политик, на когото някога са имали доверие.

Интервюто на Костадинов може да видите ТУК

Ето и цялата позиция на „Браво Пловдив”:

С болка прочетохме изявленията направени от председателя на „Възраждане” Костадин Костадинов пред сръбски медии.

„Браво Пловдив” подкрепя в голяма степен патриотичните възгледи на „Възраждане” и нейния лидер, но не можем да останем безучастни към тези негови действия. Когато се говори за „братство“ и единодействие по отношение на Сърбия, първо трябва да си спомним за нашите братя в Западните покрайнини.

След овладяването на тези земи Сърбия провежда непрестанна политика на репресия, която доведе до десетократно намаляване на българското население. Това не е просто суха статистика – това е болка, загуба и последици, които носят белезите на геноцид. Истинският български патриот би поставил именно този въпрос на Белград, преди да говори за „приятелство“ и „сътрудничество“.

 Освен всичко останало, подобни изявления действат деморализиращо на нашите сънародници там. Те се чувстват предадени за пореден път, и то от човек, на когото някога са вярвали и на когото са се доверявали.

Нека бъдем откровени – има хора, които използват патриотизма като средство за лично издигане и политическа кариера. Но сълзите на угнетените българи не се бършат от такива политици.

Това прави гражданското общество, честните хора, които не търсят власт, а справедливост и достойнство и страдат заедно със сънародниците ни. Днес повече от всякога е нужно да заявим ясно: България няма право да мълчи за съдбата на българите в Западните покрайнини. Техният глас е и наш глас. Тяхната болка е и наша болка, а наш дълг е да бъдем до тях, когато политиците ги забравят.

Призоваваме всички български политици да поставят на първо място българският интерес и интереса на българите извън пределите на нашата родина.