Димитър Рачков разкри през сълзи, че много тежко е понесъл заплахата за живота на родителите му, които изключително тежко прекарали коронавируса. Борели се да оцелеят, разказа той в ефира на Нова тв.
Самият той също не е бил пожален от пандемията, но леко преминал заразата. Популярният актьор и тв водещ бе неин гост по повод рождения си ден в събота (18.9.). Водещата Лора Крумова изненада актьора с подаръци, свързани със страстта му - ловджийството.
„Ловджия съм и ходя в гората, за да се отделя от целия този хаос и цялото напрежение. Отивам в гората, за да си почивам. Там сядаш на масата и всички са равни. Скоро бях с един горски. Бяхме само двамата на една хижа, навътре в гората. Нямаше ток и седяхме на свещи. Не ловувахме толкова, колкото разговаряхме. Вечерта си сипахме по една ракийка, а той направи страхотни пържолки. Не знаеш колко много помага това нещо!“, споделя Рачков.
„Ще отбележа (вече го е отбелязал) празника в тесен семеен кръг, в компанията на Анита и на моя син. Чувствам се влюбен и щастлив. Какво повече? Не съм правил голям рожден ден от 39-тата си годишнина. Поканих около 80 души, а дойдоха 110. Беше голям купон до сутринта в заведението на Хилда Казасян. Остана ми страхотен спомен. След това съм празнувал все в тесен семеен кръг от 25 души и обикновено ги каня на вечеря. Това, което ме радва е, че имам истински приятели. Зуека е един от тях. Радвам се за него, но и страдам, защото ми липсва. Много е смел в постъпката си. Аз нямам такава смелост. Знаех за решението му няколко месеца по-рано. С него сме преминавали през всякакви ситуации. Той от хората, които не можеш да не обичаш.“
„Не бих се влязъл в политиката. Не е моето шоу. Моето шоу е „Забраненото шоу на Рачков“. Два пъти са ми предлагали да се включа в политиката. Човекът, който ми предложи, е свестен политик. По това време още бях в „Господари на ефира“, а ние в предаването бяхме политически безпристрастни. Трябваше да зачеркна всичко, което съм правил през последните 20 години. Затова отказах категорично.“
„Живял съм честно. Не съм излъгал никого или откраднал нещо. Работя и си плащам данъците. Защо върху мен трябва да се излива помия? В един момент ми писна и си казах, че ще ги осъдя. Заведох дело срещу вестник, който години наред се купуваше като топъл хляб. Спечелих делото и щях да даря парите за благотворителност, но не мога да ги взема. Вече две години. Не е ли абсурд?