Димче Ямандиев от движение „Съединени Българи“ и председател на сдружение „Илиндень“  отправи сериозни обвинения към МВР. Той  заяви, че е бил подложен на институционален натиск, след като е извикан от криминална полиция и на място е бил накаран да подпише предупредителен протокол, свързан с изборите.

 По думите му документът е съдържал формулировки, ограничаващи участие в изборния процес, въпреки че той не е политически ангажиран. Ямандиев подчертава, че му е отказано копие от подписания документ и че не му е било дадено ясно законово основание за действията срещу него.

 Той определя случая като опит за сплашване заради негови публични позиции и поставя въпроса дали подобни практики се използват срещу граждани с активна позиция.  Ямандиев поставя въпроса дали това не е репресия срещу него, след като постави въпроса към вътрешния министър Емил Дечев дали изповядва възгледите на своя брат Стефан Дечев, засягащи българската история и национална идентичност.

Ето и цялата позиция:

Днес бях потърсен по телефона с настояване незабавно да се свържа с представители на криминална полиция. След като се обадих, ми беше поискано да се явя на място, което и направих.

На срещата ми бе представен за подписване т.нар. „протокол за предупреждение“, свързан с предстоящите избори. В него се съдържаха формулировки, че не следва да се ангажирам с изборния процес, както и че не трябва да предлагам имотни облаги.

Подписах документа с изрично отбелязване, че възприемам това действие като форма на натиск и тормоз, тъй като в последните дни публично настоявам министърът на вътрешните работи да даде обяснение дали споделя вижданията на своя брат, Стефан Дечев, по теми, засягащи българската история и национална идентичност.

Изрично заявих и следното:

По никакъв начин не участвам в изборния процес, не съм ангажиран с нито една политическа партия и нямам намерение да участвам в подобни дейности. Цялата ми енергия и работа са насочени към дейността на движение „Съединени българи“, което няма отношение към изборни практики и политическо посредничество.

На място поставих конкретни въпроси:

На какво основание се извършва това действие?

Съществува ли законово основание за подобен протокол без конкретно обвинение?

Защо ми се отказва копие от документа, който подписвам?

Отговорът беше, че има разпореждане от Кюстендил, базирано на данни от прокуратурата. Въпреки това, ми бе отказано да получа копие от протокола, освен ако не се намеси адвокат или не бъде дадено разрешение от началник.

Отказах да приема това за нормална практика и заявих, че ще потърся правата си.

Поставям и ясен публичен въпрос:

Министърът на вътрешните работи следва да заяви ясно дали споделя тези позиции и дали подобни възгледи имат отражение върху действията на институциите спрямо граждани с активна позиция.

Остават и други ключови въпроси:

Защо гражданин подписва документ, без да му бъде предоставено копие?

На какво основание се ограничават правата му?

Дали това е практика, насочена към сплашване на хора с активна гражданска позиция?

Обществото трябва да знае дали в България се прилагат механизми за превантивен натиск.

Няма да приема подобни действия за нормални.