Как се грижи държавата за украинските бежанци у нас? Защо Фондация "Три жени" написа отворено писмо до служебния кабинет на Република България? Чу ли някоя от институциите апела им, коментира пред БНР Десислава Олованова от фондация "Три жени".

"Нещата с бежанците от Украйна са много оплетени, сложни и е трудно да се ориентира човек в тях, не на последно място, защото са напълно сюрреалистични. Те бягат от градовете си, които са сринати до мазетата. Хората, които бягат от войната, нямат шанс да оцелеят там, защото например трудно биха се преместили в бомбоубежище при сигнализация за атака, защото са инвалиди, или как една майка с пет деца бяга към бомбоубежище. Всички избягали от войната в Украйна са хора, които се нуждаят от помощ и тяхното оцеляване е поставено под огромен въпрос, в случай че останат в Украйна. Съответно, тези хора идват тук, за да търсят закрила и България е единствената държава, която се отнася с безпрецедентна жестокост към тези хора.

Нямам обяснение защо се случва това – защо от един народ, който е състрадателен, ние се превърнахме в най-жестоките хора в света в момента.

Защото правителствата се смениха от началото на войната и всяко от тях седи в различен спектър на политическите окраски, те са диаметрално противоположни, но въпреки това свършиха едно и също – отнесоха се национално безотговорно към тези хора.

Това, което правителствата правят срещу украинските бежанци, е бумеранг спрямо обществото ни. Те възпитават нашето общество да бъде апатично. Хората виждат, че правителството направо изтезава тези бежанци, значи те заслужават да бъдат изтезавани. Значи и ние също няма да им помагаме. Това възпитава правителството в момента.

Една от причините ние да помагаме на украинските бежанци е, защото се опитваме да покажем на властимащите, че така не може.  Отношението на правителството в момента към инвалиди, възрастни хора, многодетни майки, които са дошли да търсят помощ у нас с пари на ЕС, който ги е платила Европа на българската държава, за да се грижи за тези бежанци, отношението на нашата държава към тези хора е същото каквото е и към нашите инвалиди, възрастни хора и многодетни майки. Това, което прави нашето правителство, е геноцид – към собствения си народ, който се пренася като геноцид към някакви хора, които търсят убежище тук. Тия хора ще избягат. Само че нашите майки и родители са тук и ще продължат да бъдат жертва на същите тези правителства за в бъдеще. А къде са парите от ЕС за бежанците, е най-дълбоко пазената държавна тайна у нас."

Една дума – изхранване

"Отвореното ни писмо беше отчаян ход, защото на 15 ноември тази година служебното правителство промени една дума в разпоредбата си за бежанците. Преди то изплащаше определени средства на местата за настаняване на бежанците – държавни бази и хотели. И тези бази и хотели се радват на тези пари, защото е зима и хотелите по морето не са в активен сезон. Съответно, това, че украинци живеят там и ние ги храним с пари на ЕС, би трябвало да е печеливша ситуация за всички. Само че, незнайно защо, това правителство премахна думата "изхранване". Тоест, правителството пак дава същите пари на хотелите и базите, но те вече не са длъжни да изхранват срещу тези пари бежанците, които са настанени при тях. Те си ги държат, но не ги хранят. Тези, които не избягаха от България, са възрастни гора или хора с увреждания, инвалиди, или многодетни майки.

В една от базите, която се намира в Паничище, те са на 15 километра от първото населено място – на 15 километра е първата табела за населено място, а от нея има още 2 километра до магазина. Тези инвалиди и възрастни хора трябва да слизат по заледени пътища 15 километра пеша и после да се качват 15 километра нагоре, за да си купят нещо от магазина. Спирайки изхранването им, те буквално остават без храна. Нямат достъп до храна. Нямат!