На 14 септември дронове и крилати ракети поразиха петролните съоръжения на държавната компания Aramco в Саудитска Арабия. Тези атаки унищожиха  продукция на стойност 5,7 млн. барела, което е половината от саудитското производство и 5% от световния добив на петрол, като в същото време изстреляха петролните цени с над 20% нагоре до около 72 долара за барел. Отговорност за атаките поеха йеменските бунтовници хуси, но Франция, Великобритания, Германия и САЩ обвиниха Иран, че стои зад масираната атака.  Трите европейски страни, които участват в споразумението за иранската ядрена програма от 2015 г., се опитват да спасят сделката и да намалят напрежението между Вашингтон и Техеран.

Франция и Германия за първи път обвиниха Иран за нападението в Саудитска Арабия. Премиерът на Великобритания направи това преди ден. Париж, Берлин и Лондон заявиха, че остават обвързани с ядреното споразумение, но поискаха Иран да се върне към пълно спазване на своите ангажименти, след като отстъпи от някои от тях.

Атаките повишиха регионалното и глобалното напрежение, а цените на петрола остават по-високи спрямо търговията от дните преди инцидента.

Напрежението в региона на Персийския залив, както в отношенията между САЩ и Иран, се засили в последната година. Всичко започна с оттеглянето на САЩ от ядрената сделка, според която ислямската държава трябваше да спре ядрената си програма и в замяна да бъдат вдигнати международните санкции срещу нея.

Доколко е реална заплахата от военен конфликт в Персийския залив и какви ще са последиците за Европа? С тези въпроси се обърнахме към председателя на  Организацията сирийците в Пловдив д-р Малек Насер.

   - Как изглежда ситуацията в Близкия изток, десет дни след атаките в Саудитска Арабия?

 - Ситуацията не е изненадваща. Притиснаха Иран до стената по отношение на износа на петрол. И сега Иран иска да покаже на света, че или всички ще изнасят петрол или никой няма да изнася. Затова чрез Йемен нанесоха удари не само по петролните бази на Aramko в Саудитска Арабия, но и по стратегическите им складове. И затова се наложи Саудитска Арабия да промени плана за снабдяване през следващите месеци на много държави, включително и Япония. Промениха графиците, намалиха количествата.

 - И все пак Техеран отрича да стои зад атаката. Отговорността бе поета от йеменските бунтовници.

 - Йеменците удариха базите и складовете  с ракети „Круз”  иранско производство и с три вида дронове, също произведени в Иран. Първите сканират и изпращат координати на обектите, вторите извършват заблуждаващи маневри, а третите пренасят ракетите и ги пускат. Пътуват 1000 километра и нанасят удари в най- защитените от англичани и американци зони.  По този начин Иран демонстрира не само отношението си към ембаргото, но и показва с какви технологии разполага.

 - Доколко е реална заплахата от война в Близкия изток след тези демонстрации?

 - Спомняте си, че преди няколко години ситуацията отново бе ескалирала и САЩ заплашваха с война Сирия. Тогава прогнозата, която направих за вашата медия бе , че война няма да има. Сега ситуацията е подобна. Иранците не искат война. Но искат да продават свободно петрол. Сега мога да кажа, че Америка или НАТО не биха предприели военни действия срещу Иран, защото иранците ще им запалят чергата. През последните три месеца имаше няколко демонстрации на сила от страна на иранците. Първата беше военната операция , в която бе пленен британски танкер. Това бе отговорът на пленяването на ирански кораб, натоварен с петрол. След това свалиха американски безпилотен самолет от последно поколение на стойност 50 милиона долара. Заедно с него е имало боен самолет с 24 американски военослужещи на борда, но той не е докоснат. Третата демонстрация бе ударът с дронове и ракети. Преди десет дни Иран показа нова система за защита на много високо ниво.

Истината е, че Европа не иска война.  Ако британците искаха да нападнат Иран имаха основателен повод, когато иранците отвлякоха танкера им.  Но не го направиха.

 - Това означава ли , че опасенията на анализаторите са преувеличени?

 - Рискът идва от това ,че  израелците  и американците искат саудитците  да извадят  горещия картоф вместо тях. Емирът на Саудитска Арабия е още млад и неопитен. Сделката е да го направят крал, въпреки , че той  не е правоимащ. Американците искат да предизвикат конфликт, но не искат те да воюват.  Иран води преговори с европейските лидери, защото точно бъдещето на Европа е заложено на карта. Факт е, че Америка няма нужда от петролните залежи на Близкия изток. Те имат достатъчно запаси и собствено производство. От друга страна Русия също има достатъчно петролни залежи. Така че една война в Залива не ги плаши. Напротив – при един конфликт цената на един барел може от 50 долара да стане 500 и те да решават на кого да продават. На практика двете велики сили няма да пострадат. Тези, които ще пострадат са европейците, японците и китайците, тъй като нямат достатъчно запаси.  Една война би решила много от проблемите на Америка, но същевременно би направила много по-силна и Русия.  При евентуален конфликт обаче първите удари ще ги понесе Израел. Защото израелците са в основата на ембаргото срещу Иран и изолацията в международен план.

 - Каква е вашата прогноза за развитието на конфликта – ескалация или затихване?

 - Много е важно как ще реагира Европа. Тя трябва да бъде балансьор. Макар, че от една страна европейските лидери са наясно, че американците играят своята игра, но от друга страна държавите им са членове на НАТО.

Прогнозите ми е , че конфликтът ще продължи да тлее. Защото американците нямат интерес в зоната да има мир.  Ако има разбирателство в Близкия изток – те нямат работа там. Така че играта на нерви ще продължи. Иранците не крият, че искат американците да напуснат района . А Америка има необходимост от възраждане. А то е възможно само чрез война. Само , че един военен конфликт би ударил икономиката на Европа. В Близкия изток ще има разруха, а в Европа ще има криза и то много сериозна.