Имунизацията срещу COVID-19 все по-усилено тласка правителства, а и бизнесът да разсъждават върху т.н. ваксинанционен паспорт.

Всички държави, в които тече ваксинация, издават при втора доза от серума сертификат за ваксинация. Големият въпрос в момента е как този документ да бъде наднационално валидизиран и унифициран, например под формата на единен паспорт, пропуск или друг тип версия за удостоверение. Вторият важен въпрос е под каква форма да се случва това – в писмена форма, цифрова версия и дали да обхваща и друга медицинска информация.

Множество различни компании вече разработват и тестват варианти за ваксинационен паспорт, а най-важният компонент, към който се стремят, е този документ да бъдат напълно дигитализиран.

Датското правителство например вече заяви, че в следващите три до четири месеца ще пусне дигитален паспорт, който ще позволи на гражданите да доказват, че са били ваксинирани.

Не само правителствата обаче предлагат паспорти за ваксини. За туристическият бранш това е едно от най-приемливите решения. Те гледат на паспорта като на цифрова карта за пътуване. Подобна информация за пътуващите не е само в услуга на местата за настанявания, държавите, населените места и обектите, които посещават, но и за всички авиокомпании и фирми за друг тип организиран транспорт.

Предизвикателството в момента е създаването на такъв документ или приложение, който да бъде прието по целия свят, защитава неприкосновеността на личния живот, но в същото време са достъпни за хората, независимо от техния социален статус или достъп до интернет и телефон.

Едно обаче е сигурно, почти неотменно изглежда въвеждането на ваксинационен паспорт за COVID-19.

Какво представлява сертификатът за ваксина или паспорт за ваксинация и какви опции вече тестват по света?

Сертификатът или паспортът за ваксинация е документ, доказващ, че сте били ваксинирани срещу Covid-19. Някои версии също ще позволят от една страна хората, прекарали вируса, да удостоверят това с наличие на антитела в организма си чрез специфични тестове, които доказват това. Има и трета опция, която е малко вероятно да бъде приета – в този документ да се отразява и отрицателен тест за коронавирус. Това е малко вероятно, тъй като на практика тестът показва моментно състояние и практиката и в момента налага той да е направен до 72 часа преди пътуване. Другите подробности, които остават недоуточнени, са как подобен документ, ако той бъде цифров, ще бъде предоставен за ползване от всеки човек – например приложение, което можете да изтеглите на мобилния си телефон или част от дигитален портфейл, който обаче много по-малко хора имат.

Според мнозина експерти дигитализирането на документите ще облекчи съществено процедурата по използването му и в крайна сметка ще улесни хората да пътуват между страните, без да се налага да вадят различни документи за различни страни и различни документи на различни пунктове.

Няколко американски компании например разработват „Digital Health Pass“, който ще позволи на хората да представят доказателство за ваксинация или отрицателен тест, за да получат достъп до обществено място, като спортен стадион, полет със самолет, посещение в университет или на работно място. Пропускът, изграден върху блокчейн технологията на IBM, може да използва множество типове данни, включително проверки на температурата, известия за експозиция на вируса, резултати от тестове и статус на ваксината. Световният икономически форум и фондация Commons Project, швейцарска група с нестопанска цел, тестват цифров здравен паспорт, наречен CommonPass, който ще позволи на пътниците да имат достъп до информация за тестване или ваксинация. Пропускът ще генерира QR код, който може да бъде показан на всички органи на реда и навсякъде, където е необходимо.

Защо ще е нужен сертификатът, паспортът или както вече го наричат „пропускът“?

Тъй като повече хора се ваксинират, вероятно ще има аспекти от обществения живот, в които само те ще имат право да участват. По света вече редица спортни организации, културни и туристически оператори работят върху възможността ваксинираните спокойно да посещават събития и обекти. Впрочем макар и с не задължителен характер в България също тече такъв процес за членовете на секционни избирателни комисии, които бяха приоритетно вкарани във Ваксинационния план с цел по време на изборите да имат защита срещу вируса. Така че подобен документ би могъл да ви даде възможност да се включите в различни дейности от обществения живот. 

За да пътувате в чужбина, правителствените и здравните власти ще трябва да знаят дали сте били ваксинирани или сте имали отрицателен тест за вируса. Много страни вече изискват доказателство за отрицателен тест при влизане в страната, в противен случай карантинират. Така създаването на ваксинационните пропуски би могло да бъдат от съществено значение за рестартирането на туристическата индустрия, обяснява Зураб Пололикашвили, генерален секретар на Световната туристическа организация на ООН.

 „Един ключов елемент от жизненоважно значение за рестартирането на туризма е последователното хармонизиране на правила и протоколи по отношение на международните пътувания. Доказателствата за ваксинация, например чрез координирано въвеждане на това, което може да се нарече „здравни паспорти“, могат да предложат това. Те могат също така да премахнат необходимостта от карантина при пристигане - политика, която пречи на завръщането на международния туризъм“, обясни той в изявление.

Дакота Грюнер, изпълнителен директор на ID2020, каза, че има три сценария по отношение на цифровото удостоверяване за безопасност от коронавируса. Първият, който до голяма степен е извън популярните решения, е създаването на сертификати за имунитет. Това са документи, които биха показали, че хората са развили някакъв вид имунитет срещу вируса. Вторият сценарий е да можете да докажете, че сте тествали отрицателно за вируса; третият се фокурсира върху това да покаже, че сте били ваксинирани.

Грюнер е част от групата, спонсорирана от Световната здравна организация и натоварена с важната задача да установи глобални стандарти за цифрови сертификати за ваксинация.  

Експерти обясняват, че нагласата в обществото вече е именно такава. Мнозинството от граждани, които искат безопасно и отговорно да пътуват и да се върнат към нормален живот, искат да предоставят доказателства за това преди различните служби, институции и организации. Проблемът е, че към момента такива документи нямат правна стойност.  

Правено ли е това преди?

Да се ​​доказва, че сте били ваксинирани, за да участвате в различни дейности или да влезете в определени държави, не е нова концепция. В продължение на десетилетия хората, пътуващи до някои страни, трябва да докажат, че са били ваксинирани срещу заболявания като жълта треска, рубеола и холера. Често след ваксинация пътниците получават подписан и подпечатан „жълт картон“, известен като Международен сертификат за ваксинация или профилактика, който Центровете за контрол и профилактика на заболяванията все още настояват хората да имат, за да предприемат съответните пътувания.

Впрочем всеки, който е пътувал в Африка и някои страни от Близкия изток, знае, че трябва да се ваксинира срещу малария, дифтерия и други смъртоносни болести. Необходимостта от ваксинация обаче не се изчерпва с това. В България има залегнал от години ваксинационен план, който обхваща в системата новородените. До 3-годишна възраст децата вече имат редица ваксини. За да постъпи детето в държавна детска градина или училище, също трябва то да е имунизирано със задължителните у нас ваксини.  

Така, че основната разлика между жълтия картон и това, по което се работи сега, е цифровият компонент, който идва с нови предизвикателства и опасения относно поверителността и достъпността на данните, които ще обхваща.

Фондацията Linux работи в партньорство с инициативата Covid-19 Credentials Initiative, в която участва колектив от над 300 души от пет континента, за да помогне разработването на универсални стандарти за приложения на документите. Фондацията работи и с IBM и CommonPass.

Трябва ли паспортите за ваксини да са цифрови?

Паспортите за ваксини не трябва да са цифрови, но те биха направили процеса на пътуване по-оперативен, лесен и достъпен. 

Представете си - самолетът ни каца. От него слизат 275 души, от които 100 души имат пропуск за пътуване, 100 имат друг здравен портфейл, 50 носят хартиени удостоверения хартия и други 25 имат някакъв държавен документ. Такъв пример дава един от експертите, разработващи дигитални решения за паспорт Джейми Смит. Освен това и сега пътниците биват проверявани за паспорт, което би утежнило и забавило много процедурата по минаване на граници. 

Освен това вече има данни, че продажбите на фалшиви отрицателни резултати от тестове стават все по-широко разпространени, и това е още една причина индустрията да се опитва да разработи цифрови пропуски, които са подсигурени като източник и няма да могат да бъдат фалшифицирани. 

Какви са основните проблеми за въвеждане на ваксинационните паспорти?

На първо място трябва да мине достатъчно време за ваксинация и всички да имат достъп до нея, тъй като при невъзможност хората да се ваксинират, ограниченията за неимунизираните би било дискриминационно. 

Освен това в свят, в който повече от милиард души не са в състояние да докажат самоличността си, тъй като им липсват паспорти, свидетелства за раждане, шофьорски книжки или национални лични карти, цифровите документи, които показват статуса на ваксина, могат да увеличат неравенството и риска, изхвърляйки много хора от системата. 

Не на последно място показването на цифров документ изисква някакъв носител - например вашия мобилен телефон, който да има връзка с интернет. Колкото и да е трудно да си представи човек огромен брой хора по света нямат достъп нито до такава техника, нито за свързани с интернет. 

За това се обмисля за хората без смартфони да се приема и хартиен вариант на документа, но отново стандартизиран. Ако бъде въведена голяма система, която да обединява онлайн цялата информация, би могло да се търсят данни за конкретен човек, ако той няма доказателството, но това също би създало голямо административно затруднение и тежест. Пък и би повдигнало отново проблема със защита на личните данни.

Тези опасения относно поверителността и споделянето на данни са и един от най-сериозните проблеми пред създаване на технология за дигитални здравни паспорти. Разработването на системата за паспорти отне повече от половин век, за да достигне сегашния си вид. Интересно е да се отбележи, че за сега няма изглед ваксинационната информация да бъде по някакъв начин интегрирана в паспортите ни. 

Така колкото и технологиите да напредват, етичните въпроси и въпросите за сигурността стават все по-актуални. Те ще трябва да бъдат ясно изчистени и в това амбициозно начинание.