Две големи българки се срещнаха вчера в софийски басейн. Едната “голяма” е малката Мария от Стара Загора, взривила социалните мрежи, спасявайки тролейбусен шофьор от задушаване на пътя.

Другата голяма е олимпийската ни шампионка Таня Богомилова. Мечтата на 15-годишната Мария да стане помощник - треньор по плуване и желанието на шампионката да покаже на момичето, а и на връстниците , че мечтите се сбъдват и това може да стане в България. Впрочем това Богомилова прави от години с хиляди деца в плувните школи из страната, пише 24 часа.

В басейна на Спортната палата следобед има доста хора, даващи вид, че фотоапаратът на репортера от “24 часа” не ги смущава. Но всички я поздравяват - кой с ръка, кой с усмивка. Таня и Мария сядат за кратък разговор до басейна. “Притеснявам се, тя е голям спортист, да не се изложа”, споделя Мария преди тренировката. Но с Таня се отпуска и разказва, че най-силният й стил в плуването е гръб, много я мъчи стилът “делфин”, иска да пооправи и бруста си. “Не съм плувала от месеци”, казва момичето. “Да не се налага да скачам след теб”, шегува се Таня.

Не се налага. Мария смело скача в басейна и много се старае. Получава съвети какво да оправи в краката на бруста и че за бътерфлай трябват много дълги тренировки. Впрочем Мария се откроява в басейна - плувната шапка е с надпис № 1. Тя е част от подаръците от Таня Богомилова. Освен нея шампионката по спасяване получава от шампионката по плуване бански на националния отбор, спортен екип, огромна спортна раница и супер модерни и професионални плувни очила.

Искам да съм помощник треньор и да остана в България, казва момичето. Имаш голям шанс, той е в НСА, където, като завършиш, за теб се отваря целият свят, казва Таня. Причината е, че дипломите от НСА се признават навсякъде по света.

С Мария в София е дошъл и директорът на спортното училище в Стара Загора Димо Неделчев, както и кореспондентът на “24 часа” в града Ваньо Стоилов. Разказват, че от лятото общинският басейн, където Мария плува, е в ремонт и очакват с нетърпение отварянето му. “Следвай мечтите си, ние, доколкото можем, ще помагаме”, казва Таня. И дава номера си на момичето, което обаче подозрително дълго се бави в съблекалнята. А там, оказва се, е топло, чисто и много интересно.

“Как бе, лельо, спаси човека, на леля момиченцето!”, чуваме да възкликва една от служителките в басейна. И поема Мария на абордаж - носи сешоар за косата, помага с багажите. Къде може да ви искат автограф? И пред душа в банята. Това прави едно към 7-годишно момиченце, което разбира коя е каката. Оказва се обаче, че мъничката плувкиня е забравила очилата си за плуване.

“Подарих очилата от Таня Богомилова, дано шампионката не ми се разсърди, но иначе детето ще си развали очите в басейна”, казва ми след 5 минути Мария. И на изненадания ми поглед сякаш се оправдава: “Нали аз имам спомен от г-жа Богомилова, говорих с нея , пък и ми останаха от нея страхотнияг бански и екип и раницата”

“Няма да ти се разсърди!”, отговаряме в един глас всички възрастни.

Както вероятно няма да се разсърдят и други, подарили на момичето от дом таблети и компютри. Защото оставила за себе си само един таблет. Другите раздала на децата.
Мария е искрено дете. В началото изглежда притеснена, но бързо се отпуска. Доверява, че си има приятел - Себастиан. Запознали се в мол в Стара Загора, след като и двамата посегнали към една играчка, а тя била единствената. Той искал да я купи за братовчедка си, но я отстъпил на Мария. След това при случайна среща в града, младежът с право поискал и Мария да направи жест за него - да му даде телефона си.

А тя повече общувала с момчетата в дома, момичетата били “малко глезли”. В мъжката компания основна тема бил спортът, не гаджетата. Изключение прави приятелката Яна, която също е мъжко момиче.

Преди плуването Мария и директорът на спортното училище бяха в редакцията на “24 часа”. Те дойдоха на планьорката да видят как се правят новините. Дългогодишни журналисти я посрещнаха с ръкопляскания. “Строг е, но справедлив”, каза тя за главния редактор Борислав Зюмбюлев, който се поскара леко на репортери за пропусната новина. “Може и повече”, отговаряме с усмивка. “Аз съм за дисциплината”, отсича момичето. И тръгва към дома, където са приятелите.

Още новини ТУК

TNS.bg