Във Франция от доста време има трамваи без ватман. Германия върви по същия път. В САЩ започнаха първите проби на коли без шофьор. Една такава машина дори катастрофира, но не по нейна вина. Причината беше отказ на предимство от страна на разсеян шофьор. Във войната в Сирия взеха участие самолети без пилот – дронове.

Отстраняването на човека от индустриалния цикъл е познато явление при всички автомобилни производители. Роботизацията, която тръгна от Япония, постепенно заля целия свят. Отстраняването на рисковете, подобряването на условията за работа и конкурентноспособността наложиха тенденцията като прогресивна.

Интернет и цифровизацията я направиха необратима. Ако намалението на човешкото участие в производството и военните действия е обяснимо, как да се тълкуват промените в начина на общуване, на забавление и дори на хранене? На Запад всеки ден затварят малките квартални ресторанти.

Причината са клиентите, които стават все по-пестеливи, и си поръчват храна по телефона. Само за минути млади доставчици с веломотори звънят на вратата като сервитьори с пакетирана храна, която често е безвкусна. Вече се появиха и първите „банкомати“ с пици и сандвичи, без контрол за наличие на ГМО зеленчуци.

Развива се с всичка сила e-търговията  - покупки чрез интернет. Продавачки и продавачи остават без работа. Смартфонът и таблетът обрекоха книгоиздаването. Бензиностанциите вече нямат обслужващ персонал. За проверка на масло, вода или гума важи само едно правило – помогни си сам!

Телевизионният екран принуди киносалоните да се преквалифицират в бинго зали и нощни клубове. По този начин цели квартали опустяват, а обитателите им губят неусетно обичайните човешки отношения. Някой с право може да попита „За какво ни са те?“ при изобилието от „Клубове за запознанства“?

Малцина обаче са тези, които намират там мъжа или жената, с която да застанат пред кмета. В развитите страни расте броят на извънбрачните деца и на петдесетгодишните ергени. Западният човек среща самотата, когато вече е много късно. Привидно животът става по-удобен и по-лесен, с по-малко рискове. Наистина, кой изпитва днес влечение към поемането на риск?

Фотография: Pexels.com

Комфортът на личния пашкул се превръща в идеал за най-младите. Униформизацията на вкусовете, наложена от законите на пазарната икономика, прави отделната личност незабележима. Всеки прилича на другите и другите приличат на всеки. За щастие, България изостава по отношение на западния напредък.

В края на 2017 година Apple бе разобличен, че забавя нарочно функционирането на остаряващия IPhone, за да се купуват нови телефони. Българските хай-тек специалисти отдавна бяха открили, че е достатъчно да се смени батерията на стария апарат, за да тръгнат нещата нормално.

В България всичко може да бъде поправено - от лаптопа до машината за кафе. Резервни части се намират лесно. Все още има обущари и шивачи на достъпни цени. Ресторантите са пълни, защото храната е добра, обслужването – също. Кварталните магазини работят до късно. Малка по територия с малобройно население, България не е приоритетен пазар за големите производители.

Масата на консуматорите е ограничена. Това дава възможност на местните фактори да съществуват, най-вече в областта на селското стопанство, хранително вкусовата промишленост и услугите. Неслучайно плодовете и зеленчуците в България са по-вкусни от тези предлагани в супермаркетите на Западна Европа.

Особено тези, които идват от близо. До голяма степен природата ѝ е запазена, а хората са гостоприемни и любознателни. В очите на чужденците, топлината на човешките отношения все още съществува. Това богатство развитите икономически страни отдавна са загубили. В Европа гражданите пътуват свободно и нищо не може да ги спре.

Българите емигрират, но „старите“ емигранти се завръщат. Прибират се и някои хай-тек специалисти. В България се живее по-спокойно от другаде. Англичаните, които се заселват у нас, доказват също, че не всичко е загубено.

Кореспондентът на Plovdiv Time в Париж Божидар Чеков е известен журналист и писател. Дедите му дошли в нашата страна от Егейска и Вардарска Македония, били са участници в Илинденското въстание. След 9.ІХ.1944 г. някои от най-близките му роднини са вкарани в лагерите, защото с труд и пот станали собственици на ниви, лозя, мелници и фабрики за коприна. Чеков е юношески шампион на България по бокс. 

През септември 1968 г., едва 22-годишен, Божидар Чеков преминава границата. След двадесетдневни премеждия стига до Париж, където живее и досега. Завършва Висшия лицей по графика „Естиен“. Бил е директор по продажбите в хартиения завод "Лансе", близо до Гренобъл. Носител е на златен орден „Труд и почит“ на Франция.

Издал е няколко книги на български език, сред които „Стрелецът от Айфеловата кула“, „Третият светилник“ и „До Европа и назад“. Публикувал е статии в редица водещи печатни медии в България. През последните 15 години бе кореспондент на списание „Тема“.