Днес България празнува 148 години от Освобождението от турско робство. Трети март е националният празник на българската държава – символ на възкръсването на една нация, на която в продължение на близо пет века бяха отнети политическата и духовната свобода.

След началото на Руско-турската война през 1877 г., обявена с манифест в Кишинев от руския император Александър II, на 3 март (19 февруари по стар стил) 1878 г. е подписан Санстефански мирен договор между Руската и Османската империя. Документът слага край на войната, завършила с победа на антиосманската коалиция, и връща България отново на картата на Европа.

Еуфорията обаче е кратка. Под натиска на Англия и Австро-Унгария договорът е ревизиран няколко месеца по-късно с подписването на Берлински договор през юли 1878 г.

Според неговите клаузи България е разпокъсана на пет части. Северна България и Софийският санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на султана и се управлява от княз със съгласието на Великите сили. Земите между Стара планина и Родопите се обособяват в автономната област Източна Румелия. Македония и Одринско остават под пряката власт на Османската империя, Пирот и Враня са предадени на Сърбия, а Северна Добруджа – на Румъния.

Новата българска държава остава разпокъсана до Съединението, но духът на свободата вече е събуден.

Поклон пред героите

На този ден си спомняме за великите българи, посветили живота си на Освобождението.

Георги Сава Раковски е основоположник на организираната национално-революционна борба. Политик, публицист, историк и етнограф, той вярва, че преди Освобождението трябва да дойде Просвещението.

Апостолът на свободата Васил Левски мечтае за чиста и свята република – държава, в която всички са равни пред закона, независимо от етнос и религия. Той не е просто революционер, а идеолог и организатор на българската национална революция.

Предводителят на Хвърковатата чета Георги Бенковски остава символ на решителност и саможертва – човек на действието, повел хиляди към идеала за свобода.

В пантеона на безсмъртните са още Хаджи Димитър, Тодор Каблешков, Любен Каравелов, Захари Стоянов, Никола Обретенов, Баба Тонка и Панайот Хитов – водачи, появили се тогава, когато времето за промяна е настъпило.

Днес, 148 години по-късно, Трети март не е просто дата в календара. Това е ден на памет и признателност. Ден, в който се покланяме пред саможертвата, пред идеала и пред силата на един народ да отстоява правото си на свобода.

Честит празник, българи! Нека помним историята си и да бъдем достойни наследници на онези, които извоюваха свободата ни.

Програма на събитията в Пловдив:

11:00 ч. – Благодарствен молебен в катедралния храм „Успение Богородично“ (Стария град), отслужен от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай.

11:00 ч. – „Поход на свободата“ на  Комитет „Родолюбие“ и граждани – шествие с маршрут от ресторант „Южен полъх“ - Малък Бунарджик до върха на хълма, предвождано от копия от знамената на българското опълчение.

12:00 ч. – Тържествено отбелязване на 148-та годишнина от Освобождението на България и Национален празник на Република България.

Официалното слово - проф. д-р Христина Янчева – академичен лидер, утвърден учен и експерт, областен управител на област Пловдив от юни 2024 г. до февруари 2026 година. Водещ - Христо Христов. Церемония по полагане на венци и цветя, с участието на представителен взвод, венценосци и военен духов оркестър, комитет „Родолюбие“, НД „Традиция“, Комитет „Васил Левски“ и СОСЗР.

13:30 ч. – Панихида за загиналите герои на Паметника на поборниците и опълченците (Централни гробища). Полагане на венци и цветя.

17:00 ч. – Празничен концерт на пл. „Централен“ с участието на Военния духов оркестър на СКСО с диригент ст. лейтенант Венцислав Стефанов.

18:30 ч. – Тържествена проверка – заря на пл. „Централен“ с военни формирования от гарнизон Пловдив. Диктор: Петър Тосков.