"Пак са те хванали бесовете, бягай при Черната Богородица да ги изгони". За всеки от по-старите жители на Несебър подобен съвет звучи познато и разбрано. Чували са го и при семейни скандали и когато луда глава свърши някоя беля. Славата на чудодейната икона  “Света Богородица – Владетелката на живота” в местния храм "Успение Богородично" обаче отдавна се разнася не само далеч от Несебър, но и извън България.

Чудотворната икона се смята, че е на 800 години, но попада в морския град преди близо 200 години. Има предположение, че е донесена в Несебър от Света гора. За това се съди по византийския стил, по който е изрисувана. Известна е още като “Черната Богородица” заради тъмните цветове, с които е изписана.

Според богословите историци произходът на т. нар. „черни изображения“ на Пресвета Богородица се крие в първите векове на християнството, като за техен първоначален автор се счита първият иконописец – Св. Апостол Лука. Църковното предание говори, че една от тях е всеизвестната на Иверския манастир в Атон, която е изобразена и на нашето Самарското знаме. Тези тъмни икони в миналото са съпътствали войската и са смятани и за военни икони.

По време на активния сезон през Стария град минават по 30-40 хиляди души като голяма част задължително минават през храма, за да се поклонят на Божията майка,  разказват от общината.

Особено ревностни почитатели на чудотворната икона са руснаците, които живеят в града или неговите околности. Те не пропускат неделните служби, както и тези на големите празници.

Винаги е интересно да се види как влизат с дълбока почит в храма, мъжете облечени с дълги панталони и в най-голямата жега, а жените забулени с кърпи на главите.

Има поклонници от цял свят, които идват от далечни места с круизните кораби и акостират край Бургас и Несебър.

На 15 август всяка година църквата "Св. Успение Богородично" се изпълва с хора. На този ден е и празникът на града, така че оживлението е голямо, а в двора на църквата се прави и курбан.

Според едно от преданията Черната Богородица в Несебър е гръцка военна икона от XIII век, пленена от цар Иван Асен Втори в битката при Клокотница, когато българите разбиват войската на Теодор Комнин. Легендата обаче разказва друго.

Според нея иконата се появила преди два века в града. Била закачена в клоните на най-старото дърво в града. Три дни местните жители се опитвали да я свалят от чинара, носели я в някоя от градските черкви, но по чудодеен начин тя всяка сутрин отново била на дървото.

На четвъртия ден Св. Богородица се явила на една девица и й казала, че иска да й построят дом на мястото, където е дървото.  Местните жители, с общи усилия бързо построили  църквата, а стволът на чудодейното дърво се намирал в центъра на храма. Когато го отсекли, в корените му намерили точно толкова злато и пари, колкото са били необходими за построяването на църквата. Така бил открит новопостроеният храм "Успение Богородично".

А от отсечения чинар, под който открили златото, измайсторили кръг с диаметър близо 3 метра, който разположили пред „черната икона”, намираща се в лявата част на иконостаса. Докато църквата се строяла  строена, иконата се съхранявала в другия несебърски храм –„Свети Георги Победоносец".

Благодарение на иконата Несебър многократно е бил спасяван от нашественици, разказват преданията. Такъв е случаят преди Освобождението, когато по време на обсада иконата изцелила местният турски паша от нервни пристъпи, заради които близките му смятали, че полудява. От благодарност пашата пощадил Несебър и оставил скъпи дарове за иконата и църквата.

Именно поради явното си застъпничество за Несебър, иконата е покровителка на града. Тя помага особено за изгонване на бесове и нечисти сили у вярващите. Също така помага на хора с психически заболявания. Според  разказите на местните жители болни са изцерявани, разказват и че всяка жена, която има проблеми със зачеването, щом я докосне зачевала същата година.

Има и зловеща поучителна история за всеки, който има нечисти мисли към Черната Богородица. Местен клисар откраднал иконата, а на другия ден го намерили вцепенен със светинята в ръце.

Църквата "Успение Богородично" е единствената действаща църква в Стария Несебър, завършена и осветена през 1894 г. Тя е най-голямата и най-добре запазената трикорабна базилика в града с купол и късна иконография. Според преданията в стария град в миналото е имало 40 църкви, сега те 23.

За първи път иконата напусна пределите на Несебър преди 8 г., когато беше пренесена за 2 седмици в гръцкия град Неа Месемврия.

Неотдавна в храма пристигна друга чудотворна икона на Света Богородица. Тя е копие на грузинска икона, която пази от седемнадесет века грузинския народ. 

Църквата "Света Богородица" не трябва да се бърка с базиликата "Света Богородица Елеуса", която е строена през пети век и също се намира в Несебър. Тя е в северната част на града. Елеуса означава умиление. Църквата е с широчина осемнадесет метра и дължина двадесет и осем метра. Тя е с форма на трикорабна базилика и има три абсиди. Двата странични кораба имат по още две абсиди. От църквата са останали само основи, тъй като тя е била построена върху свлачище. Храмът е реставриран отчасти.