Премиерът Бойко Борисов поиска и прие оставката на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков, съобщиха в края на работния ден от правителствената информационна служба.

"Кадровото решение на премиера е въз основа на натрупани във времето основания. Премиерът счита, че темповете, с които Министерството на труда и социалната политика работи, не отговарят на обществено-политическите очаквания", се казва още в лаконичното съобщение.

Борисов веднъж беше поискал оставката на Петков покрай скандалите с исканията на майките на децата с увреждания през юни 2018 г., но тогава размисли и го остави на поста, защото самите родители искали да работят с него.

Бисер Петков беше на амбразурата заради спора за болничните между работодатели и синдикатите, където така и не беше намерен компромис. Трябваше да гаси пожара и със втората пенсия, която се оказа твърде нищожна. 

През цялото време на мандата му пък ведомството беше атакувано заради Стратегията за детото, която така и не беше предложена, но създаде психоза и родителски промени, че се готвят промени, които ще улеснят отнемането на деца за лошо отношение към тях.

Ролята на последна капка за оставката на Петков може да е изиграл и огласеният днес доклад на организацията Интернационал за правата на хората с увреждания, която обвини България, че макар да е  сменила старите сиропиталища с новопостроени, по-компактни сгради, продължава да изолира децата с увреждания и да ги обрича на доживотна сегреагция. 

Петков е шестият министър, който подава оставка от 2017-та година насам, когато заработи третият кабинет на Бойко Борисов.

Бисер Петков е роден на 6 септември 1963 г. в Монтана. През 1987 г. завършва специалността “Икономика и организация на вътрешната търговия” в Университета за национално и световно стопанство. Има висше икономическо образование - степен “магистър”. Доктор е по икономика. 
 
Започва професионалния си път през 1988 г. като редвен преподавателв УНСС В периода 2002-2003 г. е председател на Държавната агенция за осигурителен надзор към Министерски съвет. През март 2003 г. е избран от Народното събрание за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор” и заема този пост до май 2009 година. Семеен, с две деца.