Положихме огромни усилия, за да изпълним всеки поет ангажимент за повишаване на доходите, дори в условията на пандемия. От 1 януари минималната работна заплата е 650 лева, а минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст вече е 300 лв., за което са осигурени 474 млн. лв. От юли всички пенсии ще се осъвременят с 5%. Продължава и подкрепата за бизнеса. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов в началото на днешното работно съвещание, което премиерът свика с членове на правителството.

По отношение на ваксинацията министърът на здравеопазването Костадин Ангелов докладва, че вече се създава организация за стартиране и на втората фаза с пристигането в страната на новите доставки ваксини. Подготвя се ваксинацията на 15 000 души в домовете за стари хора и около 11 000 души персонал, като общините вече събират списъците със съгласие. Министърът на здравеопазването докладва също така, че към момента ситуацията в страната се подобрява и има отчетлив резултат от противоепидемичните мерки, а 14-дневната заболеваемост е 180 на 100 000 души. Излекуваните са трайно повече от новозаболелите. От своя страна премиерът Бойко Борисов изрази увереност, че ако продължава да се следи внимателно ситуацията и се реагира гъвкаво, страната ни ще преодолее пандемията и ще стане ясно, че България е успяла да управлява най-добре кризата, засегнала целия свят.

Премиерът Борисов отбеляза още, че от началото на настоящата година  възнаграждението за нощен труд е минимум 1 лв. на час, а минималното обезщетение за безработица остава 12 лв. на ден, след като през октомври беше увеличено от 9 лв. Също така до 30 юни хората, пропуснали срока, могат да прехвърлят парите от „вторите“ пенсии от универсален фонд в НОИ, ако сметнат, че така ще е по-изгодно за тях.

Министър-председателят Борисов акцентира върху подкрепата на държавата за най-уязвимите в кризата, породена от пандемията. Премиерът посочи, че през настоящата година екипите на патронажната грижа в 226 общини и 18 столични района ще продължат да доставят храни и лекарства и да помагат за извършване на някои административни услуги. 50 000 възрастни и хора с ниски доходи ще получават топъл обяд. Над 3 000 души ще могат да се хранят в обществените трапезарии в страната, а около 300 000 ще получат пакети с храни от първа необходимост. Продължава подкрепата от 50 лв. към пенсиите за 2,1 млн. пенсионери, а през април 392 000 пенсионери с пенсии от 300,01 лв. до 369 лв. ще получат еднократна добавка от 120 лв. за храна. Продължават и всички видове социална подкрепа за хората с увреждания и се увеличават заплатите на личните асистенти. Размерът на помощта за отопление отново ще е около 500 лв. за целия зимен сезон.

През новата 2021 година всички семейства със записани в I и в VIII клас деца ще могат да получат по 300 лв. помощ. Осигурени са и 73 млн. лв. за подкрепа на семействата с деца до 14г., които учат от разстояние. Семействата ще имат право на детски надбавки или на данъчни облекчения в зависимост от доходите, а нискодоходните ще имат право и на двете. Увеличава се размерът на данъчното облекчение за деца върху сумата от годишната данъчна основа на родителите.

„Работим по мерките за запазването на заетостта, най-вече сме се фокусирали върху мярката „Запази ме“ за затворените бизнеси. От 1 януари увеличаваме изплащането на обезщетението и то ще бъде 75 % от брутното трудово възнаграждение. Правим всичко възможно да извършваме ритмично плащания, които до момента са почти 11 млн. лв., имаме общо около 50 млн. лв. по тази мярка“, заяви в рамките на работното съвещание министърът на труда и социалната политика Деница Сачева. Министър Сачева добави, че в момента е отворена и схемата за патронажна грижа и общините могат да кандидатстват. „Увеличени са и стандартите за социални услуги. Общините могат да кандидатстват и за т.нар. „COVID стандарт“, чрез който може в домовете за стари хора и за хората с увреждания да могат за се закупуват дезинфектанти и предпазни средства“, каза още министърът на труда и социалната политика.

През настоящата година продължава да действа мярката за запазване на заетостта 60/40, за което са предвидени 600 млн. лв. С 40 млн. лв. до края на март продължава и мярката 80/20 за секторите „Туризъм“, „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Транспорт“. До 31 март работниците от затворените бизнеси ще могат да получават компенсации в размер на 75% от осигурителния си доход.

Министър Лъчезар Борисов докладва, че по линия на Министерството на икономиката държавата е помогнала на българския бизнес с над 500 милиона лева от началото на пандемията. „Очакваме сериозно ускоряване на този процес през следващите месеци, като се надяваме тази сума да бъде удвоена“, съобщи той.  Министърът на икономика заяви, че вече 2538 фирми са подали заявления за участие в програмата, по която министерството работи заедно с НАП. Очаква се скоро Европейската комисия да нотифицира схемата, за да може тя да заработи. „През този месец ще разгледаме и 3354 заявления по програмата за помощ на микро и малки предприятия. Вече сме подписали 147 договора на стойност 65,6 милиона лева, с която подпомагаме инвестиции по процедурата за производствен капацитет на средните предприятия“, съобщи още министър Борисов. В рамките на работното съвещание той докладва още, че в Хърватия е пристигнала и помощта, изпратена от българската държава, във връзка със силното земетресение. С подкрепата на българските военни в Хърватия вече са получени 100 радиатора и 500 походни легла. Към страната пътуват и камиони и с минерална вода. Българският бизнес също е изразил желание да помогне на хърватския народ.

Вицепремиерът Красимир Каракачанов акцентира върху увеличението на доходите в сектор сигурност. „За четвърта поредна година доходите на служителите в сектор сигурност бяха увеличени – както на военнослужещите, така и на полицаите. Четири поредни години с по 10%. Ако вземем и комулативния ефект, реално е около 48% увеличението на заплатите на хората в сектора - нещо, което в практиката на въоръжените сили не се е случвало никога“, отбеляза вицепремиерът. Каракачанов акцентира също върху отделените средства за модернизация и възстановяване на бойната техника и инвестициите в способностите на армията. „Средствата отиват за сигурност, но минават и през българската икономика“, изтъкна вицепремиерът и даде пример с проектите за фрегатите, машините на специалните сили и модернизацията на танковете Т-72.