С Цветелина имахме прекрасни отношения и си изстрадахме любовта, но в един момент трябваше да избирам. Или аз да правя кариера, или тя да прави бизнес. Двете не вървят заедно. И там се разделихме. Тя си е умна жена и каза: "Това си си го постигнал сам, да стигнеш от нулата до премиер на държавата и аз ще съм ти в тежест с бизнеса". Разрева се и много малко хора знаят, че като си тръгна от Банкя в гардероба дрехите ѝ стоят. Тя не дойде да си ги вземе и аз до ден днешен не съм
ги махнал. Там си стоят.

Това разкри пред Нова телевизия лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Близо 11 години - от 1988 до 2009 г., Бойко Борисов и бизнесдамата Цветелина Бориславова водят съвместно съжителство.

"Факт е, че аз оцених начина, по който тя си тръгна. И така не ми и стигна никога, но не ми пречат, защото няма друга, която да си сложи дрехите. Даже четка за зъби не давам някой да си донесе. Така, че не ми и пречат и там си стоят, ако иска да дойде, ще си ги вземе, разбира се, но и тя не дойде вече 10-12 години ли колко са", разказа още той.

"Цената на властта е много голяма, но аз съм се чудил на себе си. Мога да кажа, че Христо Стоичков ми е приятел. Но аз нямаше човек, като левскар, повече да мразя от Стоичков. И колкото по-добре играе, толкова по-добре го мразя. Това е обяснение защо е спорно. Защото, когато някой те побеждава, когато някой играе по-добре, просто го мразиш.

В момента политиката е игра на политически агитки - огромни, по няколкостотин хиляди души си ги представете. И те мразят и ненавиждат противника

С изключение на ГЕРБ другите работят само с етикети. И то най-омразни, найобидни", посочи той.

На въпрос кой е най-големият мит за него, Борисов отговори така:

"С една позната, с която бяхме много добри приятели и си говорим ѝ казвам: "Как може тези хора да говорят за милиарди, за милиони. Те представят ли си ги физически? Как, къде? Тогава се говореше със самолети изнасяни пари, безумици".

И тя ме погледна и ми каза: "Гледай, ти си интересен човек. Ако ти нямаш милиарди, такива хора с по стотици милиони, а ти си на върха". Така се натъжих, че ѝ казах: "Виж какво, това ни е последната среща. Щом ти така мислиш". Като нямаш какво да кажеш, почваш да говориш корупция, измишльотини."