Пазарът на труда в България демонстрира интересна двойнственост. Растящото търсене на кадри и засиленото внимание към гъвкавостта в организациите се съчетават с тревоги във връзка с икономическата среда. Близо 28% възнамеряват нови наемания, но почти една четвърт са готови да наемат лица от трети страни като част от своята стратегия за кадрово развитие.  

Динамиката на пазара на труда е такава през последните две години, особено след COVID-19, когато бизнесът се опитваше да върне хората обратно в офисите. Сега имаме нови предизвикателства – геополитическата и политическата нестабилност в Европа, както и растящата инфлация“, обясни пред Нова Нюз д-р Майя Николич , член на Управителния съвет на Конфедерацията по заетостта.

По думите ѝ близо 28% от компаниите у нас планират нови наемания, като една четвърт от тях са готови да потърсят служители от трети страни. „Много работодатели се възползваха от тази възможност, особено в туризма и производството, но процесът по одобрение остава твърде бавен и тромав“, казва Николич.

Тя добавя, че част от чуждите работници използват трудовите визи за България като „магистрала към Западна Европа“. 

"Интересна тенденция е завръщането на млади хора от чужбина. „Усеща се, че броят на завърнали се българи се увеличава, все повече млади хора имат желание да се реализират в страната“, казва Николич.

В същото време обаче новото поколение служители – т.нар. Gen Z – поставя различни изисквания към работодателите.

„Младите хора искат дистанционна работа, гъвкаво време и високи възнаграждения. Те са по-свободолюбиви и трудно биха приели работа в традиционни производствени сектори“, коментира тя.

Според Николич, компании в областта на иновациите, IT, аутсорсинга и креативните индустрии успяват да отговорят на тези очаквания, предлагайки хибриден модел на работа и конкурентни възнаграждения.