Двигателите на промяната в България не са много, но пък се оказват напълно достатъчно, за да ти покажат, че животът има смисъл и макар и бавно вървим в правилната посока като общество. Един такъв съвременен герой е Блажка Димитрова. Тя няма наметало, но пък има много помощници. Срещаме се с нея в една затънтена софийска улица, където врати е отворила “Благичка - кухня с кауза” - първото заведение с нулев отпадък.

Блажка ни посреща с усмивка и отдалеч си личи, че има огромно сърце, способно да увлича със себе си още много хора, които да припознаят нейната кауза.

Като всяка една малка голяма крачка, всичко започва с едно простичко решение през 2013 година, което се оказва преломно за целия ѝ живот. Решава да стане учител в “Заедно в час”.

“Исках да променям света. Бях отделила две години от живота си в университета, за да работя за политическа партия. Видях обаче, че няма да стане по този начин. В България политиката не е онова, което аз самата си представях, и осъзнах, че като единица с моите идеалистични тогава представи няма да постигна абсолютно нищо. Исках да стане по друг начин”, разказва Блажка пред екипа на TrafficNews.

И така решава да се впусне в предизвикателството на “Заедно в час”. Изпращат я в гимназия с трудни по характер младежи и така Блажка влиза в 12 клас.

“Беше пълен кошмар. Тогава изобщо не използвах грим, а моите ученички - всички гримирани, натокани, както казват. На тях просто не им пукаше, нямаха елементарни знания. Нивото беше много ниско, но обикновено “Заедно в час” пращат учителите в точно такива класове. От там започна голямата борба изобщо тези деца да започнат да ме слушат. В същото време тези хора не спираха да ядат в час - под чиновете постоянно имаше чипсове...всичко!”

Оказва се, в храната се крие ключът към успеха, а за да постигнеш нещо, определено трябва да мислиш извън рамките.

“По онова време много готвех - все елементарни неща, но пък вкусни. Започнах да нося и да ги слагам на бюрото си. И така постепенно започнаха да се скупчват около бюрото ми: “Госпожо, какво е това…”, “Може ли да си опитаме…”, а аз започнах да ги разпитвам какво правят с живота си. Оказа се, че не правят нищо. Момичетата искаха да си намерят богат мъж с кола и мотор… Момчетата щяха да стават дилъри на наркотици. Това им бяха мечтите”.

Успоредно с уроците обаче Блажка преподава и предприемачество и стъпка по стъпка, ден след ден връзката с учениците се изгражда, а мечтите им постепенно придобиват по-различен облик.

“В някакъв момент децата започнаха да ме насърчават да си направя страница във Facebook. И така на 1 юли 2015 г. я създадох. От там започнаха поръчки и си направих фирма. Заедно с децата в училище отворихме първото място, което тогава беше на ул. “Чаталджа”. Така започна всичко”.

Създава кухнята с идеята да наема младежи в неравностойно положение - още една причина да наречем Блажка герой под прикритие.

“Контактът с тези деца ти помага да разбереш техните проблеми. Особено на онези, в които никой не вярва така или иначе. Няма очаквания към тях. Започнах да виждам, че когато аз повярвам в тях, те започват да вярват в себе си и да постигат много повече. В началото никое от децата не искаше да кандидатства в университет. Накрая на обучението си обаче, само един ученик не беше приет да следва висше образование”

Освен да помага на младежи в неравностойно положение, Блажка иска да помогне и на цялата планета. Изхвърлянето на отпадъци е огромен проблем, който застрашава живота на Земята, а редица екологични експерти предупреждават, че мерки трябва да бъдат предприети, докато не е твърде късно. И така “Благичка -кухня с кауза” придобива своя сегашен облик.

“Животът с нулев отпадък е процес. Страшно ангажиращо е първите два месеца, в които да настроиш мозъка си. Започваш с малки стъпки. Започнах със стъклена бутилка, след това с платнена торбичка за пазар. Спрях да купувам пакетирани глупости... И така. Миналата година основахме сдружение “Нулев отпадък България” и през него ходя почти всяка седмица, за да изнасям презентации. Надявам се, че точно по този начин ще променя нагласите на хората.

За съжаление много малко са онези, на които наистина им пука. Чуваме числа постоянно - 9 милиарда тона пластмаса се изхвърлят в океана годишно. Това обаче минава покрай нас, защото реалността, която за щастие виждаме, е друга. Виждаме все по-чисти улици, което е супер.

Само че глобално нещата изобщо не са така. Не можем да видим ефекта с очите си, мислим, че не съществува. Много малко от нас осъзнават, че в рибата, която купуваме, вероятността да има микропластмаса е 90%. Всички имаме микропластмаса в телата си и това е страшно”, разказва Блажка.

2050 година всъщност се оказва доста преломен момент за екологичната обстановка на планетата ни. Редица експерти обясняват, че само след няколко години на Земята ще настъпят доста апокалиптични обстоятелства като отражение на глобалното затопляне и огромното замърсяване. Прогнозите са, че именно до 2050 година единиците пластмаса в световния океан ще са много повече от единиците риба.

“Статистиките са страшни. Логиката в мен ме кара да осъзная, че няма да успеем да се преборим с това. Тук, в Европейския съюз, се предприемат мерки - ето, забраняват пластмасата за еднократна употреба. Супер, само дето ЕС генерира едва 8% от световния отпадък. Над 90% от боклука се произвежда в азиатските държави - Индия, Китай…

В Индия се возиш с влак и в далечината виждаш нещо, което ти прилича на планина, прилича на Витоша. Като се приближиш и виждаш, че това е една огромна планина от боклук. Този боклук няма да изчезне 1000 години, защото няма кой да го махне. Аз, ти… какво можем да променим? Ние в България едва успяваме…”

Ето тук противоречието заговори. Виждаш как един млад и страшно мотивиран човек иска да се бори за нещо, но осъзнава, че се бори с вятърни мелници. Как продължаваш? Как намираш сили, ако не намираш смисъл?

“Правя го, защото фокусът ми е само в България. Вярвам, че по този начин давам пример на дъщеря ми, вдъхновявам се, когато някой ми каже, че започва да пазарува със своя собствена торбичка от плат. Знам, че това, което правя, не е достатъчно, но физически нямам възможност да направя повече.

Няма да спра, защото искам дъщеря ми като порасне да ме вижда като пример. Искам аз да съм нейния идол, не да си търси някой друг. Много пъти осъзнавам как тя ме гледа и със сигурност ме кара да мисля за това как се държа. Всеки има своите морални стълбове в живота, но със сигурност тя ми е голямо вдъхновение”.

“Много пъти съм била на прага да се откажа, но просто не е присъщо за мен. Когато отворихме кухнята на ул. “Чаталджа”, нямах никаква представа как се започва бизнес и колко е трудно. Сблъсках се с бюрокрацията, а всичко това ме изтиска страшно много. Чувствах се загубена, физически бях много уморена - през деня работех, а вечер ходех до късно да готвя. Бях сама. Така карах няколко месеца.

Винаги обаче е имало кой да ме подкрепи. Мъжът ми застана зад мен, попита ме дали това е нещото, което искам да правя, и една вечер просто категорично заяви - напускаш работа. И аз го направих още на следващия ден. Тогава нещата потръгнаха. Всичко си струваше. Ако се върна назад, нищо не бих променила”

Блажка се огледа около себе си. Уютното местенце, което представлява “Благичка - кухня с кауза” е направено като дом - просторен розов диван, топли цветове и усмихнати хора, които вярват в добруването на планетата. Това била идеята - да се чувстваш като вкъщи.

“Искам всички онези хора, които искат да променят нещо в света, да си представят живота си след 50 години. Какво искат да видят? Аз самата ще знам, че по някаква линия всичко това ще остане след мен. Не съм променила целия свят, но съм променила индивидуални личности - всички тези хора, които работят тук. След 50 години ще съм супер щастлива, че съм постигнала всичко това. Това ще си е струвало. Плаши ме много идеята да съм прекарала целия си живот на едно бюро зад компютъра, правейки нещо, което не е смислено. Не трябва да се спирате. Ако ще променяш света, няма да е никак лесно”.