Бившият заместник-министър на културата Марина Василева сподели в социалните мрежи за тревожна тенденция, която все по-често се наблюдава в градската среда. Става въпрос за организирани групи непълнолетни, които не просто нарушават обществения ред, а тероризират връстници и възрастни с агресия, заплахи и насилие.

Повод да публикува пост по темата е инцидент в центъра на София, който тя описва като "показна демонстрация на агресия" и призив към институциите и обществото да не мълчат.

Публикуваме и нейния пост без редакторска намеса:

Нещо много сериозно и опасно се случва пред очите ни. Улици вече не са наши. И ако продължаваме да мълчим, няма и да бъдат. Всеки ден виждаме едно и също – групи 13-17-годишни хлапета, често облечени в черно, със самочувствие на гангстери, окупират паркове, молове, спирки, трамваи. Приличат на паравоенни формации – организирани, агресивни, без никакъв страх от последствия. Те не просто се събират – те тероризират. За забавление. Пребиват, унижават, гаврят се. Често – връстници, но всъщност и не подбират много. И възрастните стават техни жертви.
 
Вчера, край „Александър Невски“, станах свидетел на нещо, което още не мога да преглътна. Млад мъж от ромски произход, видимо объркан, с по-нетрадиционен външен вид, вървеше наоколо и говореше по телефона. Изведнъж към него се засилиха 4-5 момчета, на около 14–16 години – гореописаният типаж. Подвикваха му „изрод“, „чудовище“, „ще те смажем“, "ти кво си бе". Заплашваха го, подгониха го. Аз се намесих. Опитах се да ги възпра – спокойно, без конфронтация. За кратко помогна, но част от групата насочи подигравките и към мен, и към това, че съм дръзнала да го защитя.
 
Тези хлапета се чувстват господари. И няма кой да ги спре. И нека не се лъжем, това не са деца в риск. Това са деца, превърнати в хищници. Без ценности. Без страх. С телефони за по 2 хиляди лева, вейпове и маратонки от по 500 и нагоре. Не знаят цената на парите, защото никога не са работили, но пък са с претенции на върховни съдници. Родителите им, често са техни съучастници. Пазят ги, оправдават ги, лъжат по медиите в стил „той е отличник, много добро дете“.
 
Ситуацията вчера не беше просто изблик на тийнейджърска глупост. Това беше показна демонстрация на агресия. И не е изолиран случай. Децата започнаха да се страхуват. Избират обиколни маршрути, крият телефони и пари, отказват се от излизане. Родителите също – уплашени, тревожни. Страхът вече се движи по улиците.
Няма как да се направим, че това не ни засяга. Това са симптоми на по-сериозна болест – липса на възпитание, на граници, на отговорност.
 
Страшното е, че докато това се случва, институциите мълчат. Полицията е изпразнена от съдържание. МВР е жалка сянка, превърната в изборен инструмент. Политиците гледат на тези групи като на бъдещ електорат, не като настоящ проблем. Затова ги търпят. Затова ги отглеждат.
 
А ние все така се чудим дали проблемът е реален?
Да, реален е. И е извън контрол.
 
Това е социален разпад, културен срив и морална катастрофа. Това са утрешните престъпни мрежи. Безнаказаното насилие е първото стъпало. Какво следва - рекет, грабежи, наркотици, убийства, политически чадъри... Виждали сме го. Познаваме сценария. И пак си затваряме очите.
 
Ако не започнем да изискваме спешни действия – ще загубим. Всички. Ще живеем в страх. Ще се прибираме наведени. Ще търпим агресията, защото ни е страх от нея. И накрая тя ще победи.
Отказвам да приема, че улицата е тяхна.
Още по-малко пък бъдещето.