Бивша юристка е принудена да живее в мизерия, единствено с компанията на своите 30 животни и в съседство с цигански семейства. Това е тъжната история на българска баба, работила през целия си живот за да има спокойни старини. В едно от пловдивските села, по един от главните пътища за град Пловдив, може да видите един напълно изоставен двор: обор пред срутване, къщата - наводнена, без прозорци, без врати, временно измайсторени прегради. Условия, в които никой не би си помислил, че може да се живее. Но като поогледаш мястото и виждаш няколко кучета, по терасата и прозорците насядали кротко котки, гъски, кози, кокошки и всички тези животни, от една единствена жена - баба Миче. Ако я попитате защо се грижи за всички тях и как издържа, тя ще ви отговори:

"Много обичам животните. Ако видя, че някой не си гледа правилно кученцата ги прибирам и спасявам. Много често вече ако някой не може да се грижи за животинките си ми ги носи, знаейки, че ще са в добри ръце. Често ме наричат луда, защото се занимавам. Ходя пеша или нося животните на ръце до съседното село при ветеринаря. Никой досега не ми е помогнал с нищо, сама ги гледам и лекувам. Никой не ме е питал как се справям, но аз го правя!", през сълзи споделя баба Мария.

Следващата гледка, която се натъква в очите на всеки посетил дома на тази жена, са двете съседски къщи. Те са обитавани от около 20 живущи от ромски произход. Оказва се, че къщите, в които са се настанили не са техни, а са били изоставени и те просто се настанили свободно там - ползвали тока и водата безплатно. Идвали много често с празни чинии в дома на баба Мария да просят храна, взимали козите и кокошките, с обещанието, че ще ги платят, но никога не го правили. Качвали се на втория етаж от къщата на бабата, за да се вържат към мрежата и безплатно да ползват електричество. Бабата се оплаквала многократно на кмета на пловдивското село, но без резултат.

"Щом той не може да направи нищо по въпроса, аз какво мога повече да направя?"

Оградата на къщата съвсем е паднала. Оказва се, че я бутнали циганите, за да влизат по-лесно в къщата на старицата. Оборът на къщата, където се помещават и голяма част от животните е пред срутване. Причината отново е ромската фамилия, която се е настанила в съседство. Взимали дъски от обора, за да си палят печките. Издевателствата не стигат и с това. Освен кражбите, те биели и кучетата, защото ги лаели и се спускали да ги хапят, когато влезели в двора.
Още по-странен е факта, че баба Мария, въпреки всички злини и тормоза, който всекидневно и налагат, тя ги съжалява. Казва, че няма къде да отидат, понеже са с малки деца. Добрината на тази стара жена е толкова безгранична, че не може да се опише с думи и въпреки това държавата ни се отнася по- най безскрупулния начин с нея. Тя няма близки или познати, които да и помогнат. Кметството също отказва да изгони от къщите настанилите се цигани.

През сълзи жената споделя, че има нужда единствено от това, някой да и помогне с отглеждането на животните и те да бъдат осиновени от добри хора, които да се грижат за тях, тъй като вече животните стават много, а тя няма финансова възможност да се грижи за тях.

 Елизабет Аромова