Учителката от Севелиево, която бе набита от майката на своя ученичка, написа отворено писмо. Предлагаме ви текста без редакторска намеса:

Уважаеми познати и непознати родители и колеги,

нямам личен профил в социалните мрежи, затова използвам публичното пространство на sevlievo-online.com, за да благодаря на всички, които ме подкрепят в този труден за мен момент.

Осмелих се да оповестя случая публично, защото това не е прецедент. През последните месеци сме свидетели на подобни инциденти с колеги и в други градове. Жалко, че колегите не са намерили духовни сили, за да ги направят обществено достояние.

Опасявам се, че нация, която посяга на учителите и лекарите от Спешна помощ по време на професионалните им дейности, е обречена. Особено ако 8-годишното бъдеще на тази нация става свидетел на подобни потресаващи сцени.

Обръщам се специално към родителите на децата от 2 „а“ клас на СОУ "Васил Левски", защото като педагог аз загърбвам личните си болки и съм притеснена за преживения от децата шок.

Убедена съм, че психологът на училището си е свършила блестящо задълженията и е намерила най-точните думи, с които да успокои децата. Но и вие, скъпи родители, потърсете най-адекватният начин да обясните на своите рожби, че онова, което виждат в обкръжаващото ги общество, невинаги е пример за поведение, защото те все по-често ще се срещат с подобна агресия и би трябвало да са подготвени за нея.

Благодаря за пожеланията за бързо оздравяване, макар че едва ли ще бъда скоро на професионалния си пост, защото по-сериозен от контузената ми и обездвижена ръка е проблемът с увредено зрение по време на инцидента.

Предстои ми сериозно лечение и вероятно операция на окото, поради което ви моля да не се впечатлявате, ако ме срещате по улиците, а аз не ви забележа.

Лекарите са категорични, че травмата на окото ми не позволява да се коригира зрението. Поне към момента.

С уважение към всички Вас и Вашите-наши деца:

Емилия Калоянова