Бившите политици вече няма да имат право на охрана от НСО дори и при заплаха за живота им. Това предвижда проект на закон за Националната служба за охрана, внесен от депутати от ГЕРБ и АБВ. Право на гардове при заплаха за живота ще имат само бившите премиери, президенти, шефове на НС и главни прокурори, но до 4 г. след края на мандата им.
Това означава, че след приемането на закона ще падне охраната на председателя на ПЕС и евродепутат Сергей Станишев и на почетния председател на ДПС Ахмед Доган, обясни пред в. “24 часа” депутатът от ГЕРБ Методи Андреев.
Те са с охрана, защото има сигнали за заплаха срещу живота им. През 2013 г. срещу Доган бе извършен опит за атентат с газов пистолет въпреки охраната. Станишев е с охрана, защото е получавал заплахи след премиерския си мандат. Самият той не бе намерен за коментар вчера, но колегите му напомниха, че гардовете не са по негово желание, а защото такива са били правилата на НСО. Станишев дори ще е доволен и ще се чувства по-свободен и най-вероятно няма да си наеме частна охрана, коментираха близки до екслидера на БСП.
Депутати от ГЕРБ нарочиха за пазен от службата и зам.-шефа на АБВ Румен Петков. Оказа се обаче, че бившият вътрешен министър не ползва държавна охрана от излизането си от парламента. Гардовете му са били на служба в НСО, но са напуснали, за да останат с него като лична охрана.
“Взел съм ги да ме пазят, защото имам основания да се безпокоя, избрал съм най-добрите”, лаконичен бе Петков.
“В момента НСО е служба за осигуряване на лукс, не можем да си го позволим”, заяви Андреев. Според обявени от Патриотичния фронт в началото на годината данни охраната само на Доган излизала 3 млн. лв. годишно, ангажирани са 20 държавни гардове.
При сигнал за заплаха за живота извънредно ще може да се назначава охрана само на народни представители, предвижда още проектът. Шефът на БНБ също вече няма да бъде охраняван от НСО, но за сметка на това в списъка на хората, на които се полага охрана, е включен кметът на София. Според сегашния правилник за дейността на НСО на столичния кмет се полага охрана при извънредни обстоятелства, а на шефа на БНБ – постоянно.
При нужда НСО може да осигурява транспорт и охрана на шефове на ведомства зад граница, но тогава разходите трябва да бъдат възстановени на службата
Службата ще остане военизирана и гардовете ще имат военни чинове, предвижда още законопроектът, внесен от депутатите.
Охранителите ще запазят и всичките си останали привилегии като ранно пенсиониране и право на 20 заплати при напускане.
Всички са на мнение, че двете служби трябва да останат разделени, коментира обаче шефът на депутатите от ГЕРБ Цветан Цветанов.
ГЕРБ не са консултирали предварително предложенията си нито с реформаторите, нито с Патриотичния фронт, стана ясно вчера. Под четирите проекта обаче са се разписали депутати от АБВ като Михо Михов и Кирил Цочев.
Законите вероятно не са съвършени, но за първи път от 25 г. се прави опит за такава регламентация, коментира колегата им от ГЕРБ Методи Андреев.
Междувременно Цветан Цветанов се обяви против кандидатурата на Йордан Бакалов за шеф на “Военна информация”, но уточни, че това е в компетентността на военния министър. “Ръководителят на военното разузнаване трябва да бъде доказан професионалист от системата, а евентуалното назначаване на Бакалов начело на службата би предизвикало “малко напрежение” сред състава ѝ”, коментира той.
Шефовете на ДАНС, Държавна агенция “Разузнаване” и служба “Военна информация” ще образуват разузнавателна общност в рамките на правителствения съвет по сигурността, предвижда рамковият закон за системата за защита на националната сигурност. В разузнавателната общност влизат още секретарят на съвета по сигурността на МС и главният секретар на МВР.
Тази общност по своя инициатива може да изготвя обобщени доклади до министър-председателя, предвиждат текстовете на закона. Отделните доклади на трите служби обаче трябва да са еднакви както за премиера, така и за президента и шефа на Народното събрание. Съветът по сигурност, председателстван от министър-председателя, ще е основният орган, който координира опазването на националната сигурност. При кризи той ще действа и като ситуационен център. На съвета по свое желание може да присъства и лично президентът, но представители на Народното събрание трябва да бъдат изрично поканени.
Трите служби ще се отчитат освен пред Министерския съвет и пред комисия в Народното събрание, предвижда законопроектът.
TrafficNews.bg
Още от категорията